О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
София, 05.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3893/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл. 280 ал.1 т. и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. С. Г. и Л. Г. Г.- Г., чрез пълномощника им адв. Й. К. срещу решение № ІV-30/07.04.2014 г. по гр.д. № 235/2014 г. на окръжен съд-Б..
Ответницата по касационната жалба З. Я. Я. в писмен отговор , подаден чрез адв.В. В. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 242/ 12.12.2013 г. по гр.д.№ 173/2013 г. на районен съд-К. и вместо него е постановено отхвърляне на исковете предявени от касаторите против ответницата З. Я. Я.: с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД, с който се иска осъждането й да им заплати сумата 17 040 лв., получена на отпаднало основание и за сумата 1 575 лв. ,заплатени от тях разноски по гр.д.№ 400/2011 г. на районен съд-К., с която неоснователно са обеднели,ведно със законната лихва до окончателното им плащане. За да постанови този съдебен акт въззивният съд е приел, че ответницата е получила от ищците исковата сума 17 040 лв. във връзка с възложена поръчка да закупи за тях земеделска земя в землището на [населено място].С нот. акт № 23/31.05.2010 г. е оформен договор за покупко-продажба и тя е закупила като техен пълномощник 50 дка в м.”Ч.” за сумата 7 365 лв. В отделна разписка издадена от пълномощника на продавачката е отразена действително получената сума 17 034 лв. С писмо ответницата уведомила ищците,че е закупила земите и им изпраща оригиналния нот.акт. С влязло в сила решение по друго гр.дело № 400/2011 г. на районен съд-К. договорът за покупко-продажба е бил обявен за нищожен поради липса на съгласие от страна на продавачката и нейните наследници са признати за собственици на имота.Въззивният съд е направил извод,че предявеният иск е неоснователен, тъй като договорът за поръчка е бил изпълнен от ответницата,която отчела резултата и предала документа за собственост на ищците.Плащането на цената е било отразено в нот.акт, а действителният й размер е бил установен с издадената разписка от пълномощника на продавача.Приел е,че е ирелевантно за спора как последният се е разпоредил с нея. Процесната сума не е останала в ответницата,поради което не може да се направи извод,че се е обогатила с нея, тя е използвана по предназначение за закупуване на имота. В заключение въззивният съд е приел,че не е налице хипотезата на чл. 55 ал.1 ЗЗД .Намерил е,че е неоснователен и искът за заплащане на разноските в размер на 1575 лв., които касаторите са сторили по гр.д.№ 400/2011 г. на районен съд-К., а така също и претенцията за лихви.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК.Извеждат следния процесуалноправен въпрос:
-съдебното решение следва ли да е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,както и въз основа на съобразяване и излагане на съображения и мотиви по всички доводи и възражения на страните по спора.
Твърдят,че въззивният съд не е обсъдил постановеното по другия спор съдебно решение, в което било прието,че подписът на продавачката в пълномощното не е положен от нея и договорът за покупко-продажба е обявен за нищожен поради липса на съгласие.Не е било обсъдено и признанието на ответницата,че процесната сума не е предадена на пълномощника , а на трето лице,на което същият наредил да бъде преведена,както и представените удостоверения от „Банка Д.”-клон К. за извършването на този превод. Считат,че въззивният съд е постановил порочен съдебен акт и че в този смисъл е постоянната съдебна практика. Позовават се на решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение по гр.д.№4744/2008 г. І г.о., решение по гр.д.№219/2010 г., ІІ г.о.,решение по гр.д.№510/2011 г., ІІ г.о. и на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК-т.19.
Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1,за да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловил правната воля на съда или извършените от него процесуални действия,обективирани в съдебния му акт.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на решението,с възприемането на фактическата обстановка, с обсъждането на доказателствата по делото.Оплакванията в тази връзка представляват общи основания за неправилност и се квалифицират по чл. 281 ГПК, докато предмет на разглеждане в настоящото производството са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.Касаторът трябва да направи категорично разграничаване помежду им, но това не е сторено ,а оплакванията му са във връзка с допуснати процесуални нарушения на въззивния съд и необоснованост на постановения от него акт.
Следващият въпрос изведен от касаторите е:
-носи ли отговорност по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД пълномощник на купувача,който не е платил продажната цена на недвижимия имот на купувача респ. на пълномощника му,при положение,че с влязло в сила решение на съда покупко-продажбата на имота е приета за нищожна, съответно нот.акт за покупко-продажба е отменен по чл. 537 ал.2 ГПК.
Следва да се отбележи,че вероятно касаторите са допуснали техническа грешка, като са посочили, че пълномощникът на купувача не е платил продажната цена на купувача и вероятно са имали пред вид на продавача. Касаторите твърдят,че ответницата при сключване на изпълнителната сделка е действала от свое име и правата и задълженията са възникнали за нея.Тя е неизправна страна,тъй като продажната цена е преведена не на пълномощника на продавачката, а на трето лице.Считат,че ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника при иска по чл. 55 ал.1 ЗЗД , да заяви,че даденото е без основание ,като не е длъжен в исковата си молба да прави реплики на непредявени възражения. Намират,че решението на въззивния съд противоречи на ППВС № 1/1979 г., на решения на състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК : решение по гр.д.№1144/2010 г.,ІV г.о.,решение по гр.д.№564/2012 г., решение по гр.д.№288/2011 г., ІІІ г.о.; както и на решение по гр.д.№4702/2007 г.,V г.о. постановено по реда на чл.218- ГПК /отм./и решение по гр.д.№420/2008 г. на Апелативен съд-В., за което няма данни дали е влязло в сила.
Поставеният въпрос не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване. Той е формулиран в съответствие с виждането на касаторите за осъществени факти с правно значение,които не са признати за установени от въззивния съд, а именно че ответницата е действала от свое име и че продажната цена не е платена от пълномощника на купувача на продавача,респ.неговия пълномощник. Фактическите изводи на въззивния съд са в обратен смисъл.Въпросът следва да бъде формулиран във връзка не с фактическите, а с неговите правни изводи, включени в предмета на делото, такива каквито се съдържат в съдебното решение, а не такива каквито счита касаторът през призмата на становището си за неправилност.В случая изведеният въпрос може да бъде отнесен към някои от разрешенията в приложената съдебна практика, но не и към изводите на въззивния съд.За да бъде обосновано допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК трябва да бъде направен пълен и подробен анализ на изводите,съдържащи се във въззивното решение и разрешенията, в представената съдебна практика, при напълно идентична фактическа обстановка.Следва да се посочи, че само влезлите в сила решения на гражданските съдилища представляват такава. Такъв анализ също не е направен, а в приложената практика се разглеждат правни спорове при различна фактология.
Необосноваването на общо и допълнително основание води до недопускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски в това производство, установени с приложения писмен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение за оказана защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-30/07.04.2014 г. по гр.д. № 235/2014 г. на окръжен съд-Б.
ОСЪЖДА С. С. Г. и Л. Г. Г.-Г. да заплатят на З. Я. Я. сумата 300/триста/ /лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: