О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 6182/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3872 от 28.05.2014г., подадена от И. Х. Д., Ф. Р. Д., С. Р. Д. и Н. С. Д. чрез адв.Ц..П., и по частна жалба вх.№ 3926/29.05.2014г., подадена от И. Х. Д., срещу определение №340 на Пазарджишки окръжен съд, постановено на 20.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 394/ 2014г., с което е потвърдено протоколно определение на РС [населено място] от 25.02.2014г. по гр.д.№ 1184/2011г., с което делбата е обявена за извършена чрез жребий и е прекратено производството по делото.
И в двете жалби са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на процедурата по теглене на жребия и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към частна жалба вх.№ 3872 от 28.05.2014г., се твърди от жалбоподателите, че „разглеждането на казуса от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото” – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Обосновава наличието на основанието с оплакването си за неправилност на решението поради нарушение на процедурата по провеждане на жребия, вследствие на които същият е извършен при неясни условия и варианти.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към частна жалба вх.№ 3926/29.05.2014г., се твърди от жалбоподателя И. Х., че въззивният съд се е произнесъл „ по процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото” – чл.280 т.3 ГПК. Обосновава наличието на основанието с твърдението, че въззивният съд е омаловажил допуснатите фактически грешки в решението, с което е одобрен и е обявен за окончателен разделителния протокол , а следствие на тези грешки е нарушена процедурата по теглене на жребия. Счита, че „правилното решаване на този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответниците по жалбите М. О. Б., С. Ф. А., П. А. К., Р. Ф. А. и А. К. К., вземат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбите.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С протоколно определение на РС [населено място] от 25.02.2014г. по гр.д.№ 1184/2011г., делбата е обявена за извършена чрез жребий и е прекратено производството по делото.
Това определение е потвърдено от въззивната инстанция- Пазарджишки окръжен съд, с определение №340 от 20.05.2014г., постановено по в.ч.гр.д.№ 394/ 2014г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че при тегленото на жребия по чл. 352 ГПК не са допуснати нарушения на процесуалните правила; че жребият е теглен в съответствие с влязлото в сила решение по чл.350 изр. 2 ГПК, в което въпреки допуснатата явна фактическа грешка в диспозитива, която подлежи на поправка с нарочен акт от съда, постановил решението, но не препятства произнасянето му, ясно и недвусмислено е описан именно вариант втори от заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да обоснове и докаже наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на тези основания не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Следва да се има предвид и това, че обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора обуславящия изхода правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и на основания, различни от формулираните в изложението. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК .
В случая частните жалбоподатели и в двете изложения не са формулирали никакви въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, които по съществото си представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в приложените към двете жалби изложения за допустимост на касационното обжалване касаторите само формално са посочили нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .Изложили са единствено доводи за неправилност на определението поради допуснати процесуални нарушения. Тези доводи не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. На следващо място касаторите не са обосновали и тезата си защо смятат, че произнасянето на касационната инстанция по техните жалби са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В обобщение, липсва основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция и по двете жалби, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение №340 на Пазарджишки окръжен съд, постановено на 20.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 394/ 2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: