О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 17.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5965/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници срещу решение на Хасковски окръжен съд № 302 от 29.07.2013г. по в.гр.д.№ 411/2013г., с което е потвърдено решение №92/09.04.2013г., постановено по гр.дело №864/2012г. на Районен съд – [населено място]. С последното са уважени предявените от К. Б. И. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ като съдът е признал за незаконно и отменил уволнението й, извършено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ – поради неявяване на служителя, възстановен на предишната работа, да я заеме в срока по чл.345КТ, със Заповед № 7761/ 27.07.2012г. на Директора на Агенция „Митници“, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност технически сътрудник в Митница С. към Агенция „Митници” , осъдил е ответника Агенция „Митници” на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ да заплати на ищцата сумата в размер па 2971,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 24.07.2012г. до 24.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 21.09.2012г. до окончателното изплащане на вземането, признал е и оспорването на истинността /автентичността/ на Заявление с рег.№94КК/82 от 24.07.2012г.,на основание чл.193 ГПК за недоказано и е осъдил ответната Агенция на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 500 лева,както и да заплати в полза на РС-Свиленград сумата от общо 297,44 лв., представляващи дължимите се по делото държавни такси и възнаграждение за вещо лице.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се твърди, че въззивният съд в резултат на непълен и непрецизен анализ на доказателствата е формирал неправилни фактически и правни изводи. Поддържа се, че от съществено значение за развитие на правото са въпросите : “при категорично изразена воля от страна на възстановения служител в рамките на процеса пред първата и въззивната инстанция, че не е подавал заявление при работодателя за започване на работа и при налични писмени доказателства за обратното, следва ли момента на узнаване за влизане в сила на възстановителното решение да се преценя и на база писмените доказателства” и “ когато изпълнителният лист по влязло в сила решение за възстановяване на работа е получен от пълномощник, кога се приема, че упълномощителят е узнал за влизане в сила на решението и как стои въпросът ако пълномощникът действа по силата на изрично пълномощно”. Обосновава наличието на основанието с оплакването си, че изводите на районния и на въззивния съд са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото.
Ответната страна К. Б. И. в представен писмен отговор чрез адв. К. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на деловодните разноски за настоящото производство в размер 500лв. съгласно приложен договор за правна помощ.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че страните по делото са били и страни по материалноправното отношение от трудово естество, по силата на което въззиваемата е била възстановена чрез съдебно решение на заеманата длъжност технически сътрудник в Митница С.. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.2 вр. с чл.345 ал.1 от КТ-поради неявяване в срока по чл.345 ал.1 от КТ на ищцата да заеме длъжността, на която е възстановена. Този срок е двуседмичен и започва да тече от датата на съобщението за възстановяване. Приел е също, че от събраните по делото доказателства не се доказва подобно съобщение да е отправено или получено от ищцата, а същевременно не се установява и дали същата е узнала по друг начин за възастановяването си на длъжността. Поради това е обосновал извод, че представеното заявление от 24.07.2012 г. от страна на ищцата до работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановена със съдебното решение, и предвид изричното заключение на графологичната експертица, че то е подписано лично от нея, съдържа автентично волеизявление по смисъла на чл.345 ал.1 от КТ. Посочил е и това, че след приключване на съдебното производството ангажиментите по процесуално представителство се прекратяват и действията на пълномощника след този момент не презумират знание и на страната по делото. При така приетото за установено съдът е приел, че ищцата е упражнила правото си по чл.345 ал.1 от КТ в законовия срок пред надлежния орган – централното ръководство на Агенция „Митници”, поради което и не е била осъществена хипотезата, която предполага прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Посочените такива в изложението не са правно разрешавани от въззивния съд и не са обуславящи решаващите му изводи. Същите нямат и правен характер, тъй като са формулирани в контекста на становището на касатора относно установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Така поставени тези въпроси не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касационно обжалване. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и надлежно удостоверени такива в настоящото производство в размер 500лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 302 от 29.07.2013г. по в.гр.д.№ 411/2013г.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на К. Б. И. деловодни разноски за настоящото производство в размер 500лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: