О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 17.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2227/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. П. К., приподписана от адв.С. Л. срещу определение № 248/ 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 3461/ 2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е отстранил нередовностите в исковата молба, зависещи от него, посочил е цената на иска и е представил доказателство за внесена държавна такса.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Според него исковата молба съдържаща искането за възстановяване на съществуващото преди промяната застрояване включва само и единствено възстановяването върху кадастралната карта на общозастроения урегулиран имот, от който притежават идеална част. Намира, че указанието да се посочи цена на предявените искове и да се внесе държавна такса е неоснователно и не е основание за прекратяване на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3176/ 2013 г. на Пловдивския районен съд. С него е върната подадената от касатора искова молба, поради неотстранени нередовности и е прекратено производството по делото. В исковата молба се съдържат твърдения, че е собственик на апартамент в блок 135 , намиращ се в [населено място] на посочен административен адрес, с прилежащ терен от 3 257 кв.м., заплатен от инвеститора, изградил жилищната сграда- Научен център по тютюна-П./НЦТ/. Според регулационния план от 1984 г. същият представлява имот с пл.№ 640 и е включен в упи І в кв.58,целият с площ от 19 544 кв.м. НЦТ е придобил 1/6 ид.част от правото на строеж върху него. Вътрешните граници на дворното място, отредено за блока не са очертани. Впоследствие планът е изменен, без да са отчуждени заплатените идеални части от правото на строеж, дворното място предназначено за блока е отписано от кадастъра , отнето е лицето към булеварда, както и половината от асфалтирания паркинг, който е разрушен. Искането е да се установи спрямо ответника [община], че за застрояване на блока е отредена 1/6 ид.част от упи І, която е заплатена и неоснователно е отчуждено придобитото право на строеж, както и да бъдат отменени и обявени за нищожни три цитирани заповеди за изменение на застроителния и регулационен план и попълване на кадастъра, с които това е станало. С разпореждане от 22.02.2013 г. на първоинстанционния съд исковата молба е оставена без движение , като са дадени указания ищецът да уточни установяването на какви негови права или на какви факти иска; в случай, че се иска установяване на вещни права върху имот той да се опише по действащата кадастрална карта; да се впише исковата молба ; да се посочи цена на иска и да се внесе д.такса. Последвали са неколкократни уточнения на исковата молба, проведено е производство пред окръжен съд П., по което е отменено определение на първоинстанционния съд за изпращане на делото по подведомственост на Административен съд-Пловдив с оглед искането за обявяване на нищожността на цитираните заповеди. Касаторът е посочил, че е предявил иск по чл.108 ЗС, чиято цена е в размер на сумата 709 лв. Същата е указана в договора за покупко-продажба , с който е придобил апартамент в блока и има за предмет 2,473% от правото на ползване върху прилежащото на жилищната сграда дворно място. Уточнил е ,че разрушената част от паркинга е около 90 кв.м. Не са изпълнени останалите указания на съда : да се уточни какво следва да се разбира под искането да се възстанови съществуващото застрояване, да формулира петитум съответстващ на твърдението за предявен иск по чл.108 ЗС, процесното място да се опише по действащата кадастрална карта. Поради това с разпореждане от 23.10.2013 г. исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. С обжалваното определение същото е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.274 ал.ІV ГПК , като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Исковата молба е подадена на 21.02.2013 г. Касаторът твърди,че с нея е предявен иск по чл.108 ЗС ,чиято цена е определил в размер на сумата 709 лв. По тази цена е внесена и дължимата д.такса. Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, респективно определения, в зависимост от цената на иска. С оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК и във връзка с цената на предявения иск следва да се приеме, че касационният контрол върху обжалваното определение е недопустим.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в частната касационна жалба и изложението към нея се съдържат взаимноизключващи се твърдения: че е посочена цената на иска и е платена дължимата държавна такса и същевременно, че указанието да се посочи цена на предявените искове и да се внесе държавна такса е неоснователно.Уточнението , че искането е единствено за възстановяване върху кадастралната карта на общозастроения урегулиран имот, от който притежават идеална част, предполага административно производство по ЗКИР. Ако спорът е за материално право и е предявеният иск е по чл.54 ал.2 ЗКИР, той също е оценяем.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от Д. П. К. срещу определение № 248/ 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 3461/ 2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2227/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, гражданска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: