О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 08.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4961/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП“Държавно горско стопанство – Г.”, подадена чрез адв.Т. от САК, срещу въззивно решение №507 от 30.11.2012г. на Софийски ОС, постановено по в.гр.д.№ 824/2012год. С това решение е потвърдено решение № 38 от 03.07.2012г., постановено по гражданско дело 11/2012г. по описа на Костинбродския районен съд, с което са уважени предявените от К. Т. П. против ТП“Държавно горско стопанство – Г.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяната му като такова на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на ищеца на предишната му работа на длъжност „горски надзирател”, както и за присъждане на обезщетение за периода от 13.01.2012 г. до 13.07.2012 г., през който ищецът е останал без работа поради уволнението, в размер на 3592,80 лв., а също и за присъждане на лихва за забава върху сумата на обезщетението за период от подаване на исковата молба до изплащането на сумата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че съдът се е произнесъл по въпросите “ трябва ли да бъде уважен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ при безспорно доказано,че ищецът не притежава необходимото образование за заеманата длъжност” и “ “може ли да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност при положение, че същият не притежава посочената образователно-квалификационна степен по чл.233 ал.1 т.1 ЗГ и не е вписан в публичния регистър по чл.235 ЗГ” в противоречие с практиката на ВКС по реда на отменения ГПК. Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа от касатора с оглед твърдението, че в следствие неправилен анализ на доказателствата и неправилно приложение на закона съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод, че в случая към датата на уволнението ищецът е притежавал необходимото образование за длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение; че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като не е обсъдил прецизно събраните доказателства и следствие на това е обосновал неправилни крайни изводи за незаконност на уволнението, както и, че неправилен и необоснован е и изводът, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Наличието на основанието се обосновава и с оплакването, че въззивният съд не е отговорил на всички доводи и съображения, посочени във въззивната жалба. Позовава се на съдебни актове на ВКС постановени по реда на ГПК /отм. /, от обхвата на казуалната практика, в които са разгледани трудови спорове по повод уволнения на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ.
Ответната страна взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски в размер 200лв., удостоверени с приложен договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ , въззивният съд е приел, че уволнението е извършено със заповед № 2/12.01.2012г., в която е посочено основание за прекратяване на ТПО по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а текстово – „Причини за прекратяване на трудовия договор: не притежава необходимото образование за изпълняваната работа”; че при несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание (като цифрово изразен текст от Кодекса на труда) и посоченото в мотивите на същата заповед текстуално изразено фактическо основание, следва да се зачете посоченото фактическо основание, с оглед което е обосновал извод, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено поради непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа от страна на ищеца – основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ; че заповедта е немотивирана , тъй като в нея не е посочено изрично, в какво се изразява липсата на необходимото образование за изпълнение на възложената работа. Приел е съдът и това, че след като в заповедта за уволнение като фактическо основание за издаването й е изтъкнато „не притежава необходимото образование за изпълняваната работа”, без да се уточнява конкретно, какво образование е необходимо, то волята на работодателя е останала неизяснена. Счел е, че тя не може да се извлече и от предизвестието за уволнение, тъй като то страда от още по- тежък порок, изразяващ се не само в не посочване на конкретни несъответствия между притежавано и изискуемо образование, но и в не уточняване на конкретния състав по т. 6, по който се извършва уволнението (непритежаване на необходимото образование или на необходимата професионална квалификация). Обосновал е извод, че не посочването на конкретни несъответствия между необходимото образование и действително притежаваното от ищеца образование препятства както защитата на ищеца, така и дължимата от съда проверка за законосъобразност на прекратяването на ТПО. Поради това е счел уволнението за незаконосъобразно. Съдът е констатирал, че конкретизиране на необходимото образование за заемане на длъжността е било извършено от работодателя едва с въззивната жалба. Посочил е, че е недопустимо е едва в хода на съдебното производство (а още по- малко – пред въззивната инстанция) да се конкретизира фактическото основание за прекратяване на ТПО , тъй като волята на работодателя трябва да е ясна още при формирането й, а не да се уточнява в хода на съдебния процес. Въпреки това след анализ на доказателствата е обосновал извод, че към момента на уволнението на ищеца липсата на съответно образование не е била годно основание за уволнението му по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като дори и за изпълнение на работата на ищеца да е било необходимо лесовъдско образование по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 2 от ЗГ, той е имал право да я изпълнява и без да е вписан в регистъра, в срок до 09.04.2012г. на основание § 36, ал. 1 от ПЗР на ЗГ. Съобразно изхода по главния иск е обосновал извод, че са основателни и акцесорните претенции.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той е формулирал изрично материалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора , но не са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело, доколкото съдът изрично е приел в решението си, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви, а в допълнение е обосновал извод, че към датата на уволнението няма изискване за образование за длъжността различно от това, което ищецът притежава. Поради това така поставен въпросът “ трябва ли да бъде уважен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ при безспорно доказано,че ищецът не притежава необходимото образование за заеманата длъжност” не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. На първо място съдът не е давал правно разрешение по такъв въпрос, а същият и не обуславя решаващия му извод. Не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация и вторият поставен от касатора въпрос “може ли да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност при положение, че същият не притежава посочената образователно-квалификационна степен по чл.233 ал.1 т.1 ЗГ и не е вписан в публичния регистър по чл.235 ЗГ”. Такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд и крайните изводи не са обусловени от отговора му.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не са налице и специфичните предпоставки за достъп до касация, поддържани от касатора. Това е така защото наличието на противоречива практика по правен въпрос не винаги е основание за допускане на касационно обжалване . Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика по конкретни дела, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решения по чл.290 ГПК. Към настоящия момент практиката по приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ е уеднаквена с множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи.
Следва да се посочи и това, че в конкретния случай въпросите на касатора са поставени в контекста на оплакването му за необоснованост и неправилност на въззивното решение. Същият ги привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението са касационни оплаквания и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата.
В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 200лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №507 от 30.11.2012г. на Софийски ОС, постановено по в.гр.д.№ 824/2012год.
ОСЪЖДА ТП“Държавно горско стопанство – Г.” да заплати на К. Т. П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: