О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 21.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Стоянова гр.дело 6189/2013година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК .
Образувано е по молба за отмяна вх.№ 1024453 от 27.06.2013г. с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, подадена от В. Д. Д. от [населено място]. Със същата се иска отмяна на влязлата в сила част от решение № ІІ-55-137 от 23.08.2011г., постановено по гр.д.№ 55233/2009г. по описа на СРС,55-ти състав, с което частично е уважен предявеният срещу него от [фирма] иск по чл.415 ГПК като е признато за установено в отношенията между страните, че В. Д. Д. дължи на [фирма] сумата 511,18 лв. за доставена в периода от 01.10.2007г. до 30.04.2008г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 07.08.2009г. до изплащане на вземането, сумата 72,85 лв. – лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 01.12.2007г. до 23.04.2009г., и сумата 43,53 лв. – разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. №8577/2009г. на СРС, 81 с-в. Иска се и отмяна и на влязлото в сила решение от 13.07.2012г. по в.гр.д.№15991/2011г. на СГС,ІV –Д състав, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №55233/2009г. по описа на СРС,55-ти състав, в неговата отхвърлителна част, искът по чл.415 ГПК, предявен от [фирма] против В. Д. Д. е уважен от въззивния съд до пълният му размер, като е признато за установено в отношенията между страните, че В. Д. Д. дължи на [фирма] допълнително и сумата 1249лв. за доставена в периода от 01.10.2007г. до 30.04.2008г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 07.08.2009г. до изплащане на вземането. Според молителя и двете решения са постановени без да бъде направен никакъв реален опит да бъде надлежно уведомен, за да може да участва в делата, въпреки, че с писмо от 18.10.2010г. писмено е уведомил от [фирма], че жилището, находящо се в [населено място], „Н.”, [жилищен адрес] е необитаемо от 2007г., че за горното обстоятелство е уведомил и дружеството [фирма], участвало като трето лице помагач в производството, както и, че с възражението си, подадено до СРС в заповедното производство е посочил изрично съдебен адрес, на който да бъде призоваван и да му се връчват съдебни книжа. Счита, че по този начин е нарушено правото му на участие в процеса по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК. Поддържа също, че за “този казус” е научил от съобщение на Банка Д., изпратено му с обикновена поща с клеймо от 06.05.2013г. за наложен запор върху сметките му в последната.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] оспорва молбата като недопустима поради просрочие, а по същество и като неоснователна.Претендира разноски за настоящото производство.
Дружеството [фирма], участвало като трето лице помагач в производството, не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното:
Срокът по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК в случаите на поддържано основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК започва да тече от момента на узнаване на влязлото в сила решение.
В случая в първоинстанционното производство молителят е бил представляван от назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат М. Б. от САК. Решението на районния съд е съобщено на молителя чрез адвокат Б. на 12.09.2011г. До изтичане на срока за обжалване – 26.09.2011г., въззивна жалба от името на ответника – молител в настоящото производство, не е подадена, поради което и решението в частта, с която е уважен искът по чл.415 ГПК е влязло в сила. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 27.12.2011г., а молбата за отмяна е подадена след този срок на 27.06.2013г. Срокът е преклузивен и с изтичането му правото да се иска отмяна се погасява, поради което молбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане относно нейната основателност. Следва да се има предвид, че в конкретния случай молителят посочва като начален момент на срока, респективно датата, на която е узнал за решението, 06.05.2013г. Това твърдение е неоснователно и е оборено от данните по делото. Видно е, че по въззивна жалба на [фирма] против решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.415 ГПК, по описа на СГС е образувано в.гр.д.№ 15991/2011г. Препис от въззивната жалба е връчен на молителя чрез адв. Б.. Чрез последната молителят е бил призован и за съдебно заседание на 21.05.2012г. , като в съдебното заседание се е явил лично, видно от съдебния протокол на лист 22 от въззивното дело / в протокола погрешно е отразена датата 17.05.2012г./. Съобразно изложеното съдът приема, че в най-благоприятния за молителя вариант, той е узнал за делото и за уважаването на предявения против него иск с решението на СРС най-късно на 21.05.2012г. И при такъв начален момент срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е изтекъл на 21.08.2012г., а молбата за отмяна е подадена десет месеца след изтичането му.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът приема, че молбата за отмяна е просрочена и в останалата й част, касаеща въззивното решение на СГС. Това решение е постановено на 13.07.2012г. и като необжалваемо с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК е влязло в сила с постановяването му. След като молителят е бил наясно с факта на висящото въззивно производство (както е явно от личното му участие в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд), интересите му са налагали да се информира за постановяването на съответното решение, евентуално – да спази законовия тримесечен срок за подаване на молбата за отмяна след влизането на решението в сила. Ето защо не може да бъде споделен доводът му, че е разбрал за “този казус” и за постановеното по него решение едва на 06.05.2013г.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 305, ал.1 т.5 ГПК, молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК / на който се е позовал молителят/ може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Следователно, началният момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитетът на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. Производството по отмяна на влезлите в сила решения е двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза – проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и това задължава съдилищата и страните стриктно да спазват указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било въпросът за срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си – началният момент на срока е положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване.
Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Молба за отмяна, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 т. 5 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество .
Изложеното налага да се отмени протоколното определение от деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, с което е даден ход на делото по същество и молбата за отмяна се остави без разглеждане. Съобразно изхода разноски за молителя не се следват, но същият следва да заплати сторените такива от ответника в настоящото производство на основание чл.78 ал.8 ГПК. Искането е направено своевременно, като ответникът е представляван от юрисконсулт Г. Т.. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото възнаграждение за юрисконсулт е в размер 214,96лв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ дадения ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Д. Д. от [населено място] с вх.№ 1024453 от 27.06.2013г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлата в сила част от решение № ІІ-55-137 от 23.08.2011г., постановено по гр.д.№ 55233/2009г. по описа на СРС,55-ти състав, с която частично е уважен предявеният срещу него от [фирма] иск по чл.415 ГПК, и на влязлото в сила въззивно решение от 13.07.2012г. по в.гр.д.№15991/2011г. на СГС, ІV –Д състав.
ОСЪЖДА В. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Б., [улица], да заплати на основание чл.78 ал.8 ГПК на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище [населено място], [улица] , представлявано от изпълнителен директор С. П. Ц., деловодни разноски в размер 214,96лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ