О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4813/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Г. Ч. и мл.адв. С. Л., в качеството им на пълномощници на К. С. С. срещу определение № 2983 от 21.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1162/2015г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено изцяло определение №193/23.02.2015г., постановено по ч.гр.д. №148/2009г. по описа на Районен съд-Карлово. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на длъжника К. С. С., заявено чрез процесуалните му представители, за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изложени са съображения, че институтът на обратния изпълнителен лист е допустим в заповедното производство не само в хипотезата на чл. 422, ал. 3 ГПК, а и когато установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК не е предявяван. Счита се, че не се изисква образуване на ново исково производство, в което длъжникът да търси обезвреда чрез института на неоснователното обогатяване. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Следва ли да бъде издаден обратен изпълнителен лист на длъжника за сумите, събрани от имуществото му по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнително основание по чл. 417 ГПК, когато изпълнителното производство е прекратено поради бездействие на кредитора да предяви иск по чл. 422 в законоустновения срок, поради което вземането му е останало непотвърдено със сила на пресъдено нещо?; 2/ Допустимо ли е чрез вменяване на длъжника на задължение за предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД за неоснователно обогатяване за стойността на заплатеното от него по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнително основание по чл. 417 ГПК, да се преодоляват последиците на изтеклия преклузивен срок по чл. 422, когато кредиторът не се е възползвал от тази възможност за установяване на вземането си. Твърди се, че по поставените въпроси е налице непълнота в съдебната практика и пропуск в закона, които следва да се преодолеят чрез създаване на задължителна съдебна практика.
Ответникът по касационната частна жалба Г. П. П. не е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ Г.О., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
РС-Карлово е сезиран със заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, предявено от Г. П. П. – кредитор, срещу К. С. С. – длъжник. Издадена е заповед №442/26.02.2009г. на основание чл. 417 ГПК, с която е постановено незабавно изпълнение на претендираното вземане от 28 000лв. по договор за заем с нотариална заверка на подписите и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20098250400133/2009 г. по описа на ЧСИ С. Г., [населено място], с взискател заявителят – Г. П. П.. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение длъжникът К. С. С., в срок, е подал възражение. Във връзка с подаденото възражение заповеденият съд е постановил определение №660/06.08.2009г., с което е уведомил кредитора Г. П. П. и му е указал в срока по чл. 415 ГПК да предяви иск относно вземането си. С разпореждане от 25.09.2009г. РС – Карлово е констатирал, че в едномесечния преклузивен срок заявителят не е предявил иск по чл. 415 ГПК и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилил изцяло Заповед №442/26.02.2009г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, както и издадения изпълнителен лист. С молба от 06.02.2015г. процесуалните представители на длъжника са поискали на основание чл. 245, ал. 3 ГПК да му бъде издаден обратен изпълнителен лист за заплатените в изпълнителното производство суми. Заповедният съд е оставил без уважение предявеното искане с определение от 23.02.2015 г., като е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 422, ал. 3 ГПК.
ОС-Пловдив е сезиран като въззивна инстанция с частна жалба, подадена от длъжника К. С. С. срещу постановеното определение от 23.02.2015г. по ч.гр.д. №148/2009г. по описа на РС-Карлово. Въззивният съд е приел за неоснователна подадената частна жалба, като е посочил, че правилата на общия исков процес могат да намерят приложение в заповедното производство, доколкото има изрично препращане към съответна норма. Такава възможност е предвидена в чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнител лист чрез препращане към нормата на чл. 245 ГПК – в случаите, когато е предявен иск за съществуване на вземането и същият е отхвърлен с влязло в сила решение. Въззивният съд е констатирал, че в настоящото производство такъв иск не е предявяван, съответно съществуването на вземането не е отречено с влязло в сила решение и длъжникът не може да иска връщане на полученото от взискателя по изпълнителното дело чрез издаване на обратен изпълнителен лист. При тези съображения е потвърдил първоинстанционното определение.
В случая пред настоящата инстанция е обжалвано определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция по жалба срещу акт на районен съд, издаден в заповедно производство. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 8 на от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че законът не предвижда въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежат на касационно обжалване. Следователно на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Необжалваемостта на въззивните определения, постановени в заповедното производство, се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство. Това се отнася и до актовете по издаване на изпълнителен лист и обратен изпълнителен лист, дори и тогава когато заповедта за изпълнение се обезсилва, както е в настоящия случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 497/30.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3172/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о., определение № 561/14.10.2014 г. по ч.гр.д. №5521/2014 г. по описа на ВКС, І г.о.
Във връзка с изложеното и поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.
Само за пълнота на мотивите следва да се подчертае, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист – чл.407, ал.1 ГПК и разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист – чл.245, ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и когато са издадени по повод обикновен исков процес – в този смисъл т.6 на ТР №1/17.01.2001г. на ОСТК на ВКС, което не е изгубило в сила в тази част и при действието на новия ГПК, както и практика на състави на ВКС при действието на новия ГПК – определение №404 от 24.06.14г. по ч.т.д.№1831/14г. на ІІ ТО, определение №515 от 16.07.13г. по ч.т.д.№2450/13г. на ІІ ТО.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. Г. Ч. и мл.адв. С. Л., в качеството им на пълномощници на К. С. С. срещу определение № 2983 от 21.05.2015г. по ч.гр.д.№1162/2015г. на Окръжен съд-Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №4813/2015г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: