О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 06.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 93/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Н. от [населено място], подадена чрез адв.М. от АК – [населено място], срещу въззивно решение №398 от 12.10.2012г. на ОС – [населено място], постановено по в.гр.д.№ 609/2012год. С това решение е потвърдено решение №749 от 29.05.2012г., постановено по гр.д. № 7569 по описа за 2011г. на РС – [населено място], с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. Г. Н. против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 97/ 31.10.2011г. на управителите на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 вр. чл.326, ал.2, чл.329 от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Оксиженист”, цех 1, производствено звено, в ответното дружество ; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 2 940 лева за периода от 01.11.2011 г до 01.05. 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдение, че липсва съдебна практика по въпросите: “спазена ли е закрилата по чл.333 ал.2 КТ от страна на работодателя в процесния случай; представлява ли предварително мнение на ТЕЛК по чл.333 ал.2 КТ взетото такова от работодателя преди решението за съкращаване на длъжността; когато ТЕЛК е дала мнение за трудоустрояване на работника на подходяща длъжност, следва ли работодателят да се съобрази с мнението или може да съкрати работника”. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението преповтаря част от съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и установените факти и е достигнал до грешни и необосновани изводи.
Ответната страна [фирма] [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ , въззивният съд е приел за установено в мотивите на решението, че по щатно разписание към 01.09.2011г. длъжността „оксиженист” по отношение на една от бройките е отпаднала, поради което е налице реално съкращение на щата; че атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от овластените за това лица – управителите на ответното дружество, и заповедта е издадена след като е взето решение от управителния съвет за съкращаване на щата. Във връзка с възраженията на ищеца относно липсата на подбор при съкращаването на щата, въз основа на представените като доказателства заповед на управителите на дружеството за извършване на подбор и протокол на комисията по подбора е приел, че е налице извършен подбор съгласно изискванията на закона. По отношение на твърденията на ищеца за неспазване на процедурата по чл.333, ал.1 и 2 от КТ вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съдът е приел въз основа на доказателствата, че е проведена такава процедура. Посочил е като безспорно установено в процеса, че с молба изх.№ 339/ 23.08 2011г. [фирма] – [населено място] работодателят е отправил искане до ТЕЛК при УМБАЛ [фирма] – [населено място], да бъде дадено мнение относно П. Н. може ли да бъде уволнен/ съкратен от заеманата длъжност и ако е налице мнение лицето да не бъде уволнено, то да бъде дадено заключение дали лицето може да изпълнява длъжността „оксиженист” или следва да бъде преместено на друга подходяща за здравословното му състояние длъжност. Въз основа на направеното запитване е представено Експертно решение на ТЕЛК № 2201 от 157 с дата 28.09.2011г., от което е видно, че лицето е с 50% намалена работоспособност с дата на инвалидност 01.03.2011г. с противопоказания системни физически усилия. В мотивите на решението на ТЕЛК е посочено, че за преживян М. с добро двигателно възстановяване лицето не може да изпълнява работа, свързана със системни физически усилия и счита, че при първичното освидетелстване лицето е следвало да бъде трудоустроено на работа без горепосочените противопоказания. Видно от доказателствата по делото първичното освидетелстване е извършено на 01.03.2011г. Въз основа на посочените писмени доказателства и така приетото за установено съдът е обосновал извод, че е налице мнение на ТЕЛК, че лицето не може да изпълнява функциите по длъжността оксиженист , поради което е изпълнена разпоредбата на чл.З., ал.2 КТ да бъде взето мнението на ТЕЛК. Посочил е, че ТЕЛК не може да даде разрешение за уволнение, тъй като не разполага с необходимата компетентност за това, но въз основа на изразеното мнение, работодателят може да обоснове решението си за прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно въз основа на данните за здравословното състояние на въззивния жалбоподател същият не може да изпълнява функциите си на длъжността „оксиженист“ с оглед противопоказанията на тази длъжност за системни физически усилия, поради което и след полученото разрешение от компетентния за това орган – Инспекцията по труда, е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Въззивният съд не е давал разрешение на такива въпроси със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях. На следващо място касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Следва да се има предвид, че по въпросите, свързани с приложението на чл. 333 и в частност на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл. 290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване – р. № 492/17.06.2010 г. по гр. д. 477/2010 г., IV г. о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК, № 615 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 852/2009 г., IV г. о., ГК, № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК , № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о., ГК , и др. В нея е застъпено становището, че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.Законът предвижда и една допълнителна закрила за трудоустроени работници и служители, като задължава работодателят да представи в инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК за здравословното състояние на работника. Инспекцията не е задължена да се съобрази с мнението на ТЕЛК, но трябва да го има, за да се спази формалната страна за правомерност на издаденото разрешение. Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. Въззивното решение е изцяло съобразено с тази практика и не й противоречи.
В допълнение следва да се посочи и това, че нормата на чл. 333, ал. 2 КТ е ясна в указанието, че мнението на ТЕЛК, макар да не е задължително за Инспекцията по труда, следва да бъде взето, при това във връзка с конкретното уволнение. Условието е било спазено, от което следва и даденото в случая разрешение по процесния казус. Въпросът на касатора се свежда до неаргументирано оспорване на горното правно положение и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – не се касае за неясна норма, чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път, или да е необходимо осъвременено тълкуване, като се изоставя досегашното. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №398 от 12.10.2012г. на ОС – [населено място], постановено по в.гр.д.№ 609/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: