О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 21.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1530 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от А. Б. М.,подадена чрез процесуалния му представител адв.И. Г. против решение от 12.07.2012 г. по гр.д.№479/2012 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, ІІІ-в състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-ЕАД не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима ,тъй като предмет на разглеждане са два обективно съединени иска, първият от които с цена 6 107,65 лв., а вторият е обусловен.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІ-69-81/09.09.2011 г. по гр.д.№28 786/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 69 състав.С него е уважен изцяло предявеният от ответника по касационната жалба установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, като е признато за установено,че жалбоподателят му дължи сумата 6 107,65 лв.,представляваща продажната цена на доставена топлинна енергия за периода 01.2000 г.-04.2009 г.,ведно със законната лихва от 12.04.2010 г., както и сумата 2 745,99 лв. представляваща лихва за забава за периода 11.03.2000 г.-18.02.2010 г.Присъдени са и разноски по делото в размер на сумата 1242,06 лв. Въззивният съд е приел, че по искане на ответника по касационната жалба е издадена заповед за изпълнение срещу касационния жалбоподател за посочените суми.Срещу нея той направил възражение, което е последвано от предявяване на настоящия иск.К. жалбоподател подал извън срока по чл.131 ГПК отговор, с който е направил възражения за недължимост на сумите, включително и такова за изтекла погасителна давност.Те не са обсъдени поради настъпилата преклузия. Въззивният съд е приел за установено, че в имота на жалбоподателя е доставяна топлинна енергия , че размерът на количеството потребена енергия е установено от отчетите на уредите за измерване в имота му и съдебно-техническа експертиза / СТЕ/,с която е установена правилността на дяловото разпределение и че тя не се базира само на изходящите от ответника по касационната жалба фактури.Поради това е намерил за неоснователни наведените с въззивната жалба оплаквания за тяхната нередовност и негодност да установят задължението.
В първата част, на подадената касационна жалба, съдържаща изложение на основанията за касационно обжалване, касационният жалбоподател е посочил, че е правил възражения пред двете инстанции относно представените писмени доказателства,наречени извлечения от сметка, които не установяват как е формирана цената на доставената енергия и не установяват неизпълнение на задължението му, а първоинстанционният съд основал решението си на тях и на фактури, които сам намерил за негодни. Не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, а било кредитирано заключението на СТЕ, която отразява едностранно фактите и се основава на документи без доказателствена сила. Решението на въззивния съд противоречи изцяло на решение №39/14.02.2011 г. по гр.д.№899/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, ГК ,3-ти състав, който е приел,че представените пред него доказателства-извлечения от сметки и СТЕ не дават основание да се приеме,че искът за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е основателен. В тази връзка намира, че е налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.Твърди, че изводът на въззивния съд за несвоевременно направено възражение за давност противоречи на установената съдебна практика с решение №111/08.10.2010 г. по т.д.№1068/2009 г., първо т.о. и решение №177/26.10.2010 г. по т.д.№ 46/2010 г., № второ т.о. според които възражението не е преклудирано, ако е направено с възражението по реда на чл.414 ГПК и ако същото е приложено по делото. В случая той направил възражение по този ред, като посочил,че не дължи исковите суми, а това включвало и възражението за давност.
В така формулираните оплаквания на жалбоподателя липсва обосноваване приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.Не са формулирани правни въпроси по смисъла на този законов текст. Оплакванията, че не са обсъдени всички събрани доказателства , че са кредитирани неправилно представени по делото доказателства, че неправилно не е уважено възражение за погасителна давност като преклудирно, не представляват правни въпроси , представляващи общи основания за допускане на касационно обжалване . Н. на доказателствата и доводите на страните е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се разглежда при осъществяване на проверка за правилност на обжалваното решение.Тя се извършва след фазата по селектиране на касационната жалба в производството по допускане на касационно обжалване. То има за предмет решаване на въпроса следва ли да се допусне касационната жалба до касационно обжалване и се предпоставя от наличието на общи основания – извеждане от касатора на материалноправни или процесуалноправни въпроси обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а така също и допълнителни основания с оглед квалифицирането на въпросите в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, където са характеризирани двата вида касационни основания. К. съд не може сам да извежда обуславящия правен въпрос , тъй като би нарушил диспозитивното начало- ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 . При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, на които ВКС да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл. 280, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Възраженията за противоречиво решавани в практиката на съдилищата въпроси или за въпроси решавани в противоречие със задължителна практика на ВКС не могат да бъдат обсъждани без да са формулирани тези въпроси от жалбоподателя. За пълнота следва да се отбележи,че общото възражение за недължимост на сумите не може да включва в себе си и възражение за давност, доколкото то трябва да е изрично и конкретно, тъй като не се прилага служебно.
Поради изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение от 12.07.2012 г. по гр.д.№479/2012 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, ІІІ-в състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ