О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1358
С., 29.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Х.
гр.дело N 1157 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Т. Д. Н.,чрез процесуалния му представител адв.М. Х.-П., срещу решение от 16.05.2012 г. по гр.д.№2892/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „Д. животозастраховане”-АД, чрез процесуалния си представител адв.С. Н., в писмен отговор оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване са неоценяеми искове, а обусловеният е с цена 18 450 лв .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Жалбоподателят е предявил искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ за отмяна на уволнението му като незаконно,възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение в размер на 18 450 лв. за оставането без работа в продължение на 6 месеца поради незаконното уволнение.Той работел по трудов договор с ответника по касационната жалба като „главен експерт” в Дирекция „Контролинг”.Трудовото му правоотношение било прекратено поради съкращаване в щата, което според него не било реално и не бил проведен подбор. С решение от 24.10.2011 г. по гр.д.№3655/2011 г. на Софийски районен съд исковете са отхвърлени. С обжалваното решение то е потвърдено. Въззивният съд се е мотивирал с това, че по делото е представено длъжностно щатно разписание , в сила от 15.11.2010 г., в което не фигурира длъжността на жалбоподателя, заповедта за уволнението му е с дата 29.11.2010 г., т.е. последваща съкращението в щата.Приел е ,че не е налице фиктивна промяна, отнасяща се само до изменение в наименованието на заеманата длъжност, а до действителното й закриване и създаване на друга- „старши експерт”, с различна длъжностна характеристика.Трудовите функции по тези длъжности са различни и не се припокриват. Аргументирана е липсата на идентичност между съкратената длъжност „главен експерт” , която съдържа и ръководни функции и запазената длъжност „старши експерт”, която е с чисто изпълнителски характер.Счел е ,че не е необходимо извършването на подбор, тъй като е съкратена единствената длъжност „главен експерт”.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните материалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда: налице ли е реално съкращаване в щата, когато се премахва съществуваща щатна бройка за длъжност, но се запазват съществени функции от нея и какви критерии следва да се използват при преценката за действителност на това премахване; задължително ли е извършването на подбор, когато основни трудови функции от съкращаваната и запазваната длъжност се припокриват и какви критерии следва да се прилагат при преценката кои служители да бъдат обхванати от подбора. Счита,че въззивният съд е направил своите изводи по първия въпрос в противоречие с решение № 321/24.02.2005 г. по гр.д.№3620/2002 г., ІІІ г.о.,решение № 1540/25.10.2004 г. по гр.д.№2584/2002 г., ІІІ г.о., решение №2233/11.01.2007 г. по гр.д.№875/2004 г., ІІІ г.о. и решение №844/11.11.2008 г. по гр.д.№1142/2006 г., четвърто г.о. Намира, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По втория въпрос счита, че въззивното решение противоречи на решение №752/13.12.2010 г. по гр.д.№1095/2009 г. ,четвърто г.о., решение №13.01.2012 г. по гр.д.№1561/2010 г., четвърто г.о., решение №7/01.04.2011 г. по гр.д.№954/2009 г., четвърто г.о., както и решение №1918/21.11.2002 г. по гр.д.№2280/2001 г., ІІІ г.о. Счита, че са налице касационните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.Твърди, че по повдигнатите въпроси липсва задължителна практика на ВКС и произнасянето по тях е от значение за развитие на правото, което е касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи правните , а третират фактическите изводи на съда. Не са представени решения, които да представляват противоречива съдебна пратктика-напротив в цитираните съдебни актове са изложени съображения, които застъпват еднакви становища по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и с останалите цитирани съдебни решения.Когато са налице са същностни различия между съкращаваната и запазваната длъжности, обусловени от естеството на изпълняваните функции, свойствените им задължения и йерархичното място в структурата на дирекцията ,съкращаването в щата е реално и не е необходимо извършването на подбор в случай на съкращаване на единствена по рода си длъжност.
Не е налице и третото основание за допускане на касационно обжалване-липсва аргументация за необходимост от произнасяне със задължително решение, а твърдението,че липсва задължителна съдебна практика е опровергано от представените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2012 г. по гр.д.№2892/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: