О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 29.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
ч. гр.дело N 608 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена “К. А”-Е., представлявано от процесуален представител адв.Х. П. срещу определение №6146/ 05.04.2012 г. по ч.гр.д.№3125/2012 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на първоинстанционния съд, постановено въз основа на чл.126 ГПК, тъй като не е налице идентичност в предметите на двете образувани пред него дела .Твърди,че в резултат на прекратяването ще загуби заплатената д.такса и процесуалната възможност за предявяване на иска си в производството в по-късно заведеното дело.
Ответницата по частната касационна жалба не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, но е недопустима.
В изложението на касационните основания жалбоподателят извежда следният обуславящ въпрос, съответно уточнен и конкретизиран от съда: ако предметът на по-рано заведено дело се включва в предмета на по-късно заведено дело между идентични страни, може ли да бъде прекратено производството по първото заведено дело, на основание чл.126 ГПК. Счита,че отговорът му представлява основание за допускане на касационно обжалване по всички хипотези на чл. 280 ал.1 ГПК
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. по касационната жалба констатира следното:
С искова молба вх.№ 26032/17.06.2011 г. , по повод на която е образувано гр.д. №26 149/ 2011 г.на Софийски районен съд, жалбоподателят е предявил отрицателен установителен иск, че като работодател не дължи на ответницата сумата 421,65 лв.,представляваща трудовото й възнаграждение за м. март 2010 г. по сключен помежду им трудов договор.От своя страна ответницата по частната касационна жалба К. Р. Д. с искова молба вх.№26078/17.06.2011 г. по повод на която е образувано гр.д. № 26 158/2011г. на Софийски районен съд е предявила срещу жалбоподателя иск по чл.128 ал.1 т.2 КТ с искане да бъде осъден да й заплати сумата 421,65 лв. представляваща дължимото й трудово възнаграждение за м.март 2010 г., ведно със законната лихва от 51 лв. от 11.04.2010 г. до датата на предявяване на иска и законната лихва, а така също и за сумата 1000 лв.,представляваща дължимото обезщетение по чл.221 КТ.С писмения си отговор по първоначално заведеното дело е поискала обединяването им въз основа на чл.213 ГПК. С определение от 22.11.2011 г. по гр.д.№ 26 149/2011 г.Софийски районен съд е прекратил производството по него. Приел е, че по второто дело , образувано по повод исковата молба на ответницата по жалбата, търсената защита включва тази, която се претендира с установителния иск, но не се изчерпва с нея, а я надхвърля, като се претендира и осъждането на жалбоподателя. Поради това по аналогия с чл.126 ал.1 ГПК е прекратил производството.С обжалваното определение то е потвърдено.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. Предявеният иск е с цена под 5000 лв., евентуалното решение, постановено по него не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „К. А”-Е., подадена чрез процесуалния му представител адв.Х. П. срещу определение №6146/ 05.04.2012 г. по ч.гр.д.№3125/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: