О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3567/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от СОУ „Н. В.” –с. В., представлявано от директора С. К. и процесуален представител адв.С. Г. срещу решение № 23/29.01.2013 г. по гр.д.№752/2012 на Шуменския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Х. Х. Х. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му предсавител адв.С. И., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва решението и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено решение №786/05.10.2012 г. по гр.д.№2150/2012 г. на Шуменския районен съд.С него са уважени исковете, предявени от Х. Х. Х. по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно дисциплинарното му уволнение , извършено със заповед №207/04.05.2012 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, и е отменено, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност учител по физическо възпитание и спорт и турски език и е уважен искът му по чл.225 ал.1 и 2 КТ за сумата 1330,18 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 05.05.2012 г.-01.10.2012 г. За да постанови този съдебен акт въззивният съд е приел, че в заповедта, с която е наложено дисциплинарното уволнение са описани следните нарушения: на 10.03.2012 г. допълнителният час по физическо възпитание и спорт по модул „Туризъм” се провежда на спортния стадион, намиращ се в близост до училището, вместо на вписаното в утвърденото от директора тематично разпределение на учебния материал за допълнителния час в местността „Дъбрава”, както и игра „Обратният път”;в материалната книга е посочено, че е проведен на 09.03.2012 , със съдържание Т./туризъм, алпинизъм, ориентиране/,без конкретизация на темата, което представлява нарушение по чл.187 т.3 КТ; учителят извършва промени в утвърденото тематично разпределение без знанието на директора, което представлява нарушение по чл.187 т.7 КТ. С друга заповед № 96/19.12.2011 г., която не е влязла в сила, му е наложено наказание предупреждение за уволнение. Поради броя на извършените нарушения и тяхната тежест работодателят е наложил наказанието във вр. с чл. 190 ал.1 т.3 КТ.В представен по делото констативен протокол № 28/19.03.2012 г.,изготвен от директора, за извършена текуща проверка е отразено, че часът се провежда по график, утвърден от директора, на спортния стадион, присъстват и ученици от две други села, създадена е организация, но от записаното в материалната книга не става ясно каква е темата на допълнителния час; в тематичното разпределение в колона „място на провеждане” е отразено – местността „Дъбрава”; по записаното в материалната книга, допълнителният час е проведен на 09.03.2012 г., а по график е на 10.03.2012 г. ;тематичното разпределение представено от учителя е утвърдено от помощник -директора, за което директорът не е информиран; мястото и начинът на провеждане на часа не отговарят на планираното в тематичното разпределение. Въззивният съд е направил извод, че в заповедта не са описани нарушенията с точно посочване на конкретните факти и нарушителя. Според чл.146 т.16 от Правилника за дейността на училището за учебната 2011/2012 г. всеки учител следва да работи по годишното разпределение на учебния материал, заверено от директора, като при необходимост и целесъобразност може да преструктурира учебното съдържание. Приел е, че е налице отклонение само относно мястото на провеждане на часа, но липсва нормативен документ, указващ, че по този начин той е нарушил годишното разпределение, а и последното не е сред документите в народната просвета, посочени в Наредба № 4/16.04.2003 г. Намерил е, че ответникът по касационната жалба не се е отклонил от темата, тъй като Т. включва играта „Обратният път”, а посочената в материалната книга друга дата на провеждане на часа се дължи на техническа грешка, като записването е станало на страницата за 09.03.2012 г. , вместо на страницата за 10.03.2012 г. Направил е обобщаващ извод, че не са били налице предпоставките по чл.190 т.3 КТ, визиращи системни нарушения на трудовата дисциплина, че не е съобразен и чл.189 ал.1 КТ, изискващ съответност на наказанието на тежестта на извършеното нарушение, както и че попълването на документация е съпътстваща дейност и неволна грешка при осъществяването й няма вредни последици за работодателя и е лесно поправимо.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл.195 ал.1 КТ,тъй като не съдържа описание на нарушителя за всяко едно от извършените нарушения, както и конкретните обстоятелства относно дата и период на осъществяването им; че след като пред всяко едно от нарушенията не стои името на нарушителя, тя подлежи на отмяна; че мотивировката в заповедта относно неизпълнението на разпорежданията на работодателя не съставлява точно изложение на обстоятелствата за допуснатите нарушения, в т.ч. кои разпореждания, в кой период и относно кои задължения.Намира,че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС-решение №177/11.07.2012г.по гр.д.№193/2011 г. ,ІV г.о., решение 593/06.10.2010 г. по гр.д.№31/2010 г.,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК.Посочено е също, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като изводите му не почиват на правилата на логиката, което е в противоречие с т.4 на ППВС №7/1965 г. Изложеното дотук от касатора може да бъде преценено като оплаквания за нарушение по чл. 281 т.3 ГПК.Той не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос ,обусловен от правните изводи , направени от въззивния съд.Според дадените разрешения в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГКТК касаторът трябва да обоснове правния интерес от касационно обжалване , посочвайки общо и допълнително основание за това. Общото основание представлява правен въпрос, а допълнителните основания са хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, в които той следва да е развит. К. съд няма задължение и не следва да извежда този въпрос, въз основа на изложеното в касационната жалба,тъй като ще наруши диспозитивното начало, формулирането му е задължение на касатора.
В края на касационната жалба е поставен процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да се произнесе по всички оплаквания, наведени във въззивната жалба. Касаторът счита, че в нарушение с ППВС № 1/13.07.1953 г. въззивният съд не е обсъдил оплакванията, съдържащи се в т.3 и т.4 от въззивната му жалба. Въпросът отразява оплакване за нарушение на процесулните правила, поради което с поставянето му не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допускането на такова нарушение е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК., тези оплаквания могат да бъдат обсъждани в следващото производство по ч.290 ГПК, след преодоляване на селекцията в настоящото .Необосноваването на общо и допълнително основание има за резултат недопускането на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски, но не е представил доказателства, че са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23/29.01.2013 г. по гр.д.№752/2012 на Шуменския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: