О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
гр. София, 19.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 7246 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. П. от [населено място] и С. М. С. от [населено място], срещу определение № 2549 от 20.10.2014г., по ч. гр.д. № 3746/2014г., по описа на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9-ти състав, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите частна жалба вх. № 99892/22.08.2014г. против определение от 04.08.2014 г. по гр.д. № 9086 по описа за 2010г. на Софийски градски съд /СГС/, и е прекратено производството по ч.гр.д. № 3746/2014г. на Софийски апелативен съд.
Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява се в частната жалба и несъгласие с извода на въззивния състав за недопустимост на обжалването поради липса на правен интерес за страната-ответник по иска, предмет на отказа, като считат, че обжалването е допустимо поради предоставената в закона /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/ възможност за обжалване на всяко преграждащо развитието на делото определение. Изразява се и становище, че съдебният акт не съдържа произнасяне по заявената претенция за присъждане на разноски. Искането е да се отмени атакуваното определение и да се разгледа по същество частната жалба, като съдът се произнесе и по искането за присъждане на разноски.
Ответната по частната жалба страна [фирма] взема становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение САС е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес да обжалват определението за прекратяване на производството поради отказ от иска от страна на ищеца.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила и е правилно.
Определението е правилно.
Безспорно, разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване, обаче, са обусловени от наличието на правен интерес за страната. В хипотезата на прекратяване на производството поради отказ от предявения иск такъв интерес съществува единствено за ищеца в случай, че същият твърди порок на направения от негово име отказ. По отношение на ответника липсва правен интерес от обжалване на прекратителното определение. Преустановяването на съдебния спор поради отказ от предявения иск, имащ за последица невъзможността този иск да бъде предявен отново, е изцяло в интерес на ответника, тъй като му осигурява същата защита на материалните права, каквато той би получил при евентуално отхвърляне на предявения срещу него иск. Именно по тази причина, отказът от иска не е обусловен от съгласието на ответника. Поради това, обжалването на определението за прекратяване е лишено от правен интерес, както правилно е приел и въззивният състав. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да разгледа по същество сезиращата го жалба.
По отношение на релевирания в жалбата довод за липса на произнасяне от страна на въззивния съд по претенцията за разноски и заявеното искане за присъждането им, настоящият състав намира следното: в тази част жалбата има характер на молба по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд. Поради изложеното след връщане на делото САС следва да се произнесе по същата.
Предвид изхода разноски за настоящото производство на касаторите не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2549 от 20.10.2014г., постановено по ч. гр.д. № 3746/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: