О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 55/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод касационна жалба от В. В. Б., С. Й. Т. и К. Й. К., подадена чрез процесуалния им представител адв. И. Ц. срещу решение №295/02.07.2012 г. по гр.д.№399/2012 г. на Апелативен съд-гр.П..
Ответниците по касационната жалба Й. В. Т. и Н. А. Т., в писмен отговор, подаден чрез адв.Е. Б., оспорват жалбата.Претендират разноски.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежни страни, които имат интерес от предприетото процесуално действие. Касаторите са посочили, че обжалват решението на въззивния съд в частта, с която е извършено прихващане с претендираното вземане на ответниците за подобрения. Решението е влязло в сила относно иска по чл. 236 ал.2 ЗЗД за обезщетение за ползването на имота след прекратяването на договора за наем в размер на сумата 100 лв. ; относно иска по чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД , за обезщетение за вредите причинени по време на ползването на наетия имот, в частта, с която е уважен за сумата 250,59 лв. и в частта, с която е отхвърлен за разликата от 6 002,15 лв. до пълния претендиран размер от 25 760 лв. За разликата от 250,59 лв. до размер на сумата 6 002,15лв. е направено прихващане и в тази именно част решението е предмет на обжалване. Касационната жалба относно този иск е допустима с оглед цената му , която е над 5000 лв.Относно останалите обективно съединени искове по чл. 233 ал.1 изр.1 вр.чл. 57 ал.2 ЗЗД в размер на сумата 1 535 лв., представляваща равностойността на липсващи елементи и принадлежности в имота, по чл.232 ал.2 алт.1 ЗЗД за сумата 485 лв., неплатен наем и по чл. 232 ал.2 алт.2 за сумата 133,34 лв., неплатена ползвана ел.енергия, които са отхвърлени,поради погасяването на вземанията по тях, в резултат на направено прихващане изцяло, касационното обжалаване е недопустимо и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е подадена на 07.08.2012 г.Спорът по настоящето дело е гражданскоправен , въззивният съд е бил сезиран с искове, чиято цена е под 5 000 лв. , определена съгласно чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК от търсената сума и които не са обусловени. Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане в частта й , с която предмет на обжалване е решението на въззивния съд в частите му, с които се е произнесъл относно тези искове, както и относно направеното съдебно прихващане на вземанията по тях до размер на сумата 2 153,34 лв., с вземането на ответниците за подобрения.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение относно иска по чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД в частта за разликата над сумата 250,59 лв. до размер на сумата 6 002,15 лв., за която е направено прихващане, състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 568/06.12.2011 г. по гр.д.№788/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е уважен искът по чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД за обезщетяване на причинените по време на ползването повреди по недвижим имот,предмет на договор за наем, сключен между наследодателя на касаторите и ответниците по касационната жалба в размер на 250,59 лв., след извършено прихващане за разликата до размер на сумата 6 002,15 лв.,представляваща стойността на направени от ответниците подобрения в имота,като искът до пълния му размер е отхвърлен.Вземанията по останалите предявени искове, както беше посочено по-горе в резултат на прихващането са погасени изцяло.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторите са собственици на недвижим имот, представляващ упи ХХХ-473, кв.49 по плана на [населено място],обл.П., с построени в него двуетажна жилищна сграда, други постройки, трайни насаждения и подобрения. С писмен договор за наем от 21.09.2001 г. с нотариална заверка на подписите, този имот е отдаден под наем на ответниците по касационната жалба, за срок от десет години, срещу месечна наемна цена от 5 лв.Поради неизпълнение на задължението на наемателите да заплащат дължимия наем, договорът е развален от наемодателите с връчена на 06.10.2008 г. покана. Предаването на държането е осъществено на 07.06.2010 г. чрез принудително изпълнение на влязло в сила решение по друго гр.д.№2663/2008 г. на Пазарджишки районен съд, водено между страните. Стойността на възстановителните работи за причинените по време на ползването повреди е определена чрез съдебно-техническа експертиза в размер на 6002,15 лв., а общо дължимата сума,включваща вземанията и по останалите искове е 8 155,59 лв. Прието е , че наемателите са направили подобрения в имота на стойност 7 905 лв. Направено е прихващане на вземането им за подобрения с вземанията на касаторите по предявените искове, в резултат на което последните са погасени изцяло, с изключение на иска по чл. 233 ал.1 изр.2 ЗЗД, който е уважен в размер на 250,59 лв.,като прихващането с вземането по него е за разликата до размер на сумата 6 002,15 лв.Въззивният съд е счел, че правилно е уважено възражението за прихващане на ответниците със стойността на направените от тях подобрения в имота , тъй като с договора за наем наследодателят на касаторите ги признава и поема задължение за заплащането им при прекратяване на наемния договор .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Извеждат следния материалноправен въпрос: когато имотът, в който са извършени подобрения, е продаден след извършването на подобренията, от кого подобрителят може да търси стойността на подобренията- от собственика към момента на извършването им или от купувача на имота. Посочват че въззивният съд не е изложил изрични мотиви по въпроса, но от крайния изход на делото ставал ясен изводът му, че стойността на подобренията може да се търси от купувача. Считат, че това негово становище противоречи на решение № 2349/29.12.1995 г. по гр.д.№2926/1994 г., ІV г.о. и на решение № 769/09.10.2009 г. по гр.д.№6307/2007 г., І г.о. Така поставеният въпрос не е във връзка с правните изводи на въззивната инстанция.Искането за прихващане на ответниците е уважено на договорно основание.Както беше цитирано по-горе, прието е, че възражението за подобрения следва да бъде уважено, тъй като в договора за наем се съдържат клаузи, според които наемодателят ги признава и поема задължение да ги заплати при прекратяване на договора.Следователно не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за касационно обжалване-правният въпрос да е поставен във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения. Според разясненията,дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК , в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.Като общи основания по чл. 280 ал.1 ГПК могат да се въвеждат въпроси, по които има приети от въззивния съд правни разрешения, но не и въпроси, основани на становища,обусловени от субективните виждания на страните по делото и по които не са изложени мотиви във въззивното решение. Следва да се има пред вид и че посочената от касаторите съдебна практика не е задължителна, а казуална и противоречието с нея би обосновало касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Касаторите поддържат евентуално наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК относно този въпрос, но същевременно изразяват становище, че отговорът по него е ясен.Не е направена каквато и да било обосновка за това основание.Но в случая не е налице общо основание за допустимост, тъй като поставеният въпрос не е във връзка с мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на спора.
Поставя се и процесуалноправният въпрос : длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички направени от страните доводи и да отговори на тях. Касаторите твърдят, че не са обсъдени оплакванията им, че претенцията за подобрения е неоснователна, тъй като са направени по време, когато собственик на имота е било друго лице, както и оплакванията им за разрушени пътека от базалтови плочки и кокошарник, за които претенциите им не са уважени, но са признати от ответниците с отговора на исковата молба. Считат,че процесуалните действия на въззивния съд са в противоречие с ППВС № 1/10.11.1985 г.-т.19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. ОСГК- т.19 и решение № 589/29.06.2010 г. по гр.д.№1359/2009 г., І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът отразява оплакване за нарушение на процесулните правила, поради което с поставянето му не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Н. на доводите на страните е основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се разглежда в производството по чл. 290 ГПК, когато е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Производството по допускане се предпоставя от наличието на общи основания- поставянето на правен въпрос и допълнителни основания –развиването му в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, където са характерезирани двата вида касационни основания – по допускане на касационно обжалване и по неправилността на въззивното решение. В случая касаторите не са направили това разграничение и са въвели основания по чл. 281, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед на изложеното следва да се направи извод,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Ответниците са направили искане да им бъдат присъдени направените в това производство разноски.Представен е договор за правна помощ, в който е отразено,че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Искането е основателно при този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от В. В. Б., С. Й. Т. и К. Й. К. срещу решение № 295/02.07.2012 г. по гр.д.№399/2012 г. на Апелативен съд-гр.П. в частите му относно исковете по чл. 233 ал.1 изр.1 вр.чл.57 ал.2 ЗЗД за сумата 1 535 лв., по чл. 232 ал.2 алт.1 ЗЗД за сумата 485 лв., по чл.232 ал.2, алт.2 ЗЗД за сумата 133,34 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295/02.07.2012 г. по гр.д.№399/2012 г. на Апелативен съд-гр.П. в частта относно иска по чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД за разликата над сумата 250,59 лв. до размер на сумата 6 002,15 лв.,за която е направено прихващане.
В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. В. Б., С. Й. Т. и К. Й. К. да заплатят на Й. В. Т. и Н. А. Т. сумата 500/петстотин/ лв. направени разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: