О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 18.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1666/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кметство [населено място], [община], област П., представлявано от кмета Д. Е. Н., подадена чрез адв.С. от АК – [населено място], срещу въззивно решение от 16.11.2012г. на ПлОС, постановено по в.гр.д.№ 931/2012год. С това решение е потвърдено решение №99 от 21.08.2012г., постановено по гр.д. № 295 по описа за 2012г. на РС – [населено място], с което са уважени предявените от И. Г. Н. против Кметство [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 30/ 08.05.2012г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност специалист „административно обслужване на населението и ГЗ”; за осъждане на ответната община да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 1103,31 лева за периода от 08.05.2012 г до 07.08.2012г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че приетата от съда за установена фактическа обстановка не съответства на действителността, че не са обсъдени всички доказателства, че липсват мотиви, от които да се разбере въз основа на какво съдът е достигнал до решаващите си изводи за незаконност на уволнението. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК , тъй като съдът неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС е дал отговор на въпроса : длъжен ли е работодателят да докаже причинно-следствената връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител. Сочи Решение №270 от 02.06.2011г. по гр.д.№1661/2010г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение № 1370/30.07.2004г. по дело №2415/2002г. на ВКС – ІІІ ГО, и Решение №1371/14.07.2004г. по гр.д.№2416/2002г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на ГПК/отм./.
Ответната страна И. Г. Н. взема становище , че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски в размер 200лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ , въззивният съд е приел, че е приел, че като причина за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта за уволнение е посочено намаляване обема на работа; че в длъжностната характеристика на И. Г. Н. не е било вменено задължение да води входящата и изходящата книга на кметството, а да извършва записвания в нотариалната книга и в заповедната книга; че от доказателствата е установено, че не е налице намаляване обема на работа по тези две функции на трудовото правоотношение, а е налице единствено намаление на бройката на входираните документи по данни от входящата поща на кметството; че липсват данни за намаляване обема на работа и за функцията на Н. като специалист Гражданска защита, като доказването на тези обстоятелства е в тежест на работодателя, който е инициирал производството по прекратяване на трудовото правоотношение; че е налице и нарушаване на процедурата по чл.333, ал.4 от КТ – даване на съгласие от синдикалната организация за уволнението на Н., тъй като липсват данни кога писмото на синдикалната организация, е представено пред кмета на Кметство и дали това съгласие предхожда заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като липсват данни затова кога е получено от кмета на Кметство и същото не е заведено във входящата книга на Кметство.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая формулираният в изложението въпрос съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въззивният съд е дал разрешение на същия със съдебния си акт и решаващата му воля е обусловена от това разрешение. Същото обаче е в пълно съответствие с уеднаквената практика на ВКС, визирана в посоченото от самия касатор решение №270 от 02.06.2011г. по гр.д.№1661/2010г. на ВКС, ІV ГО. Съгласно приетото в това решение “намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна.” Въззивното решение е изцяло съобразено с тази практика, намерила израз и в други актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, и не й противоречи. С постановяването на решенията по реда на чл.290 ГПК практиката следва да се счита уеднаквена и след като въззивното решение е съобразено с нея, не може да се обоснове извод за наличие на основание по чл.280 т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни актове по реда на ГПК/отм/ даващи друго разрешение на въпроса.
В допълнение следва да се посочи и това, че въпросът на касатора се свежда по същество в процесния случай до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпроса си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставен той не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 200лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.11.2012г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 931/2012год.
ОСЪЖДА Кметство [населено място], [община], област П.,да заплати на И. Г. Н. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: