О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 31.01.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 509 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. Р. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат М. Т., срещу определение № 303 от 18.11.2013г., по гр.д. № 6587/2013г., по описа на ВКС, ІІ ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба вх.№2600 от 31.05.2013г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №180/26.10.2005г., постановено по гр.д.№7043/2004г. по описа на Пловдивски районен съд,ІV граждански състав, в частта му относно определените от съда квоти в съсобствеността на страните по делото. С решението, предмет на молбата за отмяна се допуска да се извърши съдебна делба между В. Г. Р., Л. Г. К., К. Г. Р. и Д. Х. Р. на описания в решението недвижим имот, при посочените в същото квоти, както и на основание член 282, ал.1, изр. трето е определен начина, по който описания недвижим имот да се ползва от съсобствениците до окончателното извършване на делбата.
В частната жалба са релевирани единствено оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна Д. Х. Р. чрез адв. М.Г. взема становище за основателност на частната жалба.
Останалите ответници по частната жалба В. Г. Р. и Л. Г. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 6587/2013г., по описа на ВКС, ІІ ГО, е образувано по молба вх.№2600 от 31.05.2013г. на К. Г. Р. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат М. Т., за отмяна на влязло в сила решение №180/26.10.2005г., постановено по гр.д.№7043/2004г. по описа на Пловдивски районен съд,ІV граждански състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 пр.1 ГПК. В тази молба като ново обстоятелство се посочва влязлото в законна сила решение, постановено по гр.д.№3328/2009г. по описа на Пловдивски районен съд, коригирано последователно от въззивна и касационна инстанция, съответно с Решение №1755 по в.гр.д.№2700/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд и Решение №492 по гр.д.№214/2012г. по описа на ВКС, Іго, по предявената от К. Г. Р., настоящ молител, претенция по член 30,ал.1 от Закона за наследството. С атакуваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане.
За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че съгласно член 305, ал.1, т.1 от ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, на което в настоящия случай последният се позовава, а именно деня на постановяване на окончателното решение на ВКС. Молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение №180/26.10.2005г. постановено по гр.д.№7043/2004г. по описа на Пловдивски районен съд, ІV гр.с., е била депозирана до ВКС чрез Районен съд [населено място] от К. Г. Р. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат М. Т., с входящ номер 26001 от 31.05.2013г., отразено върху молбата, след повече от месец от изтичане на преклузивния тримесечен срок, от деня в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, на което последния се позовава, а именно деня на постановяване на окончателното решение №492 по гр.д.№214/2012г. на ВКС – 21.01.2013г. Предвид изложеното е обосновал извод, че молбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в член 305,ал.1т.1 от ГПК тримесечен срок, поради което не следва да се допуска до разглеждане.
Атакуваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1, пр.1 от ГПК предвижда преклузивен тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение тогава, когато същата се основа на ново обстоятелство. Този срок тече от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство. Безспорно е, че новото обстоятелство е станало известно в на молителя в деня на постановяване на решение №492 по гр.д.№214/2012г. на ВКС – 21.01.2013г., като към тази дата следва да се приеме началото на срока за подаване на молба за отмяна. Крайният момент на срока е 21.04.2013г. Молбата е подадена повече от месец след изтичане на срока – на 31.05.2013г.
С частната жалба не се сочат обстоятелства и факти, които да доведат до извод за спазване на срока за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение, а само формално се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е просрочена, не е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, като постановеното в този смисъл определение на ВКС, състав на Второ гражданско отделение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 303 от 18.11.2013г., по гр.д. № 6587/2013г., по описа на ВКС, ІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: