О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 11.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 62 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от „З.”-АД,представлявано от процесуален представител гл.юрисконсулт Д. Ч.,срещу определение № 768/21.11.2012 г. по ч.гр.д.№689/2012 г. на ВКС,ІІІ г.о.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно е оставена без разглеждане частната касационна жалба, която е подал срещу определение по ч.гр.д.№1106/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено от първоинстанционния съд.Счита,че разпореждането за издаване на изпънителен лист подлежи на касационен контрол по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Ответната страна К. Д. Т. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.М. С. оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото разпореждане.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С влязло в сила решение № 287/16.08.2010 г. по гр.д.№478/2009 г. е уважен предявен срещу жалбоподателя иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ГПК иск, като е прието,че дължи на ищцата К. Д. Т. сумата 38 440 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от 17.02.2009 г. С разпореждане № 2018/10.07.2012 г. по същото дело Г. съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумата 38 440 лв. С определение № 546/28.09.2012 г. по ч.гр.д.№1106/2012 г. на Великотърновския окръжен съд разпореждането е потвърдено. С обжалваното определение касационната жалба срещу него е оставена без разглеждане.ВКС е приел, че тя е недопустима, тъй като разпореждането за издаване на изпълнителен лист не подлежи на касационен контрол.Позовал се е на ТР № 1/2001 г., както и на определения на ВКС по ч.гр.д.№526/2011 г. І т.о. и ч.гр.д.№940/2011 г., ІІ т.о.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение е правилно. Разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК, с което се издава или се отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане.Изпълнителният лист на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК се подчинява на общите правила за издаването му. Разпореждането на районния съд за издаването му е влязло в сила с произнасянето по същество по подадената срещу него частна жалба от въззивния съд и с това е изчерпан инстанционния контрол по чл. 407 ГПК. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 407, ал. 3 ГПК, съгласно която само изпълнителният лист, издаден при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, на основанията по чл. 404, т. 2 и 3 ГПК, може да се обжалва по общия ред. О. към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т. 6 на ТР № 1 от 17.07. 2001 г. разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК/ отм./, на който е аналогичен чл. 407 ГПК.Пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения – чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство – чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК. Актът на съда, с който се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист, се постановява в производство съпътстващо исковото.С него не се решава по същество спор на друго производство, а само в тези случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба е претендирала разноски за тази инстанция, което с оглед изхода на делото следва да се уважи въз основа на чл.78 ал.3 ГПК.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 768/21.11.2012 г. по ч.гр.д.№689/2012 г. на ВКС,ІІІ г.о.
ОСЪЖДА „З.”-АД да заплати на К. Д. Т. сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: