О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4526 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Р. А.,чрез пълномощника му адв. Е. В. срещу решение № 134/02.04.2013 г. по гр.д.№77/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима, тъй като в двете свои части обжалваното решение подлежи на обжалване по общия ред.
С постановеното от него решение въззивният съд е обезсилил решение № 29/ 12.12.2012 г. по гр.д.№36/2012 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на касатора за установяване вписването на неверни данни и допускане на поправка в разрешително за продължително пребиваване №700742395/26.07.2011 г. издадено от ОД на МВР-гр.Д. и е прекратил производството по молбата в тази част. Потвърдил е същото в останалата част, с която е оставена без уважение молбата за поправка в акт за сключен граждански брак № 0156 съставен на 01.07.2010 г. от [община] относно изписване датата му на раждане, като вместо 13.07.1978 г. бъде записана 24.06.1978 г. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че молбата на касатора за установяване вписването на неверни данни и поправка на акт за сключен граждански брак и разрешение за продължително пребиваване , в които неправилно е посочена датата му на раждане на 13.07.1978 г. вместо на 24.06.1978 г., следва да бъде квалифицирана по чл. 547 вр.чл.542 ГПК само относно акта за граждански брак, който се съставя за установяване на факт с правно значение.Разрешението за пребиваване на чужденец не се отнася за обстоятелство от такава категория, то представлява волеизявление на административен орган, обективирано в съответен документ представляващ индивидуален административен акт,чиято поправка се осъществява по реда на чл.81 ал.2 АПК. Поради това е счел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по спор, който не му е подведомствен и производството по молбата в тази нейна част е прекратено.По молбата за поправка в акта за сключен граждански брак е приел, че е съставен акт за раждане на касатора № 1205/27.06.1978 г.,в който е посочено, че той е [дата на раждане] и е вписан в изселническия паспорт № 4595/10.02.1970 г., сер.№018595 на майката Б. Т. О..Според писмо от 06.06.2012 г. на МВР на Р Турция Б. Р. е турски гражданин изселен от Р България с този паспорт.Направен е извод въз основа на представените документи,че имената Б. Р. и Б. Р. А. са на едно и също лице ,чиято дата на раждане е 24.06.1978 г.Независимо от това въззивният съд е счел, че не следва да се допусне поправка в акта за граждански брак на [община], тъй като не е съставен за събитие ,което се е осъществило или е констатирано на нейна територия.Актът за граждански брак е сключен на 19.06.2005 г. в [населено място], Р Турция и в който за дата на раждане на съпруга Б. Р. е вписана 13.07.1978 г.Съгласно чл.72 ал.3 чл.37 ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ българското длъжностно лице по гражданско състояние вписва в съставения от него акт данните, както са вписани в документа ,съставен от държавата , в която е осъществено събитието.Поради това въззивният съд е приел,че той не е съставен погрешно и не подлежи на поправка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че обжалваното решение е неправилно,че е допусната грешка относно датата му на раждане в съставения от [община] акт за сключен граждански брак и в разрешението му за продължително пребиваване издадено от ОД-Д., че тя се дължи на грешка в съставените документи при изселването на родителите му в Р Турция относно която турският съд не се е произнесъл. Намира,че неправилно е приложен чл.547 вр.чл.542 ГПК.Поставя въпроса дали е чужденец или български гражданин с двойно гражданство. Иска да бъде признато за установено,че датата му на раждане е погрешно вписана в акта за сключен граждански брак и в разрешението за продължително пребиваване.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Интересът от него следва да бъде доказан чрез извеждане на общо и допълнително основание,които да доведат до селектиране на касационната жалба.Общо основание е правен въпрос обусловен от разрешенията на въззивния съд по предмета на делото, а допълнително-развиването му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Касаторът не е поставил правно-релевантен въпрос. Въпросът дали е чужденец или български гражданин с двойно гражданство не е бил обсъждан от въззивния съд и няма връзка с предмета на делото.Според разясненията , дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК – т.1, правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е включен в предмета на делото и да е обуславящ за правните изводи на въззивния съд. Касационният съд няма задължението да го изведе от оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Твърденията , съдържащи се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,които не могат да бъдат разглеждани преди допускане на касационно обжалване .Разликата между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК следва да бъде ясно очертана от касатора,което не е сторено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че приложения към касационната жалба препис от мотивирано решение на гражданския съд от първа инстанция-гр.Ч., Р.Турция не може да се вземе предвид, тъй като в производството по допускане на касационно обжалване не се събират нови доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/02.04.2013 г. по гр.д.№77/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: