О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 05.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 8/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от [община] срещу решение № 530/27.09.2012 г. по гр.д.№821/2012 г. на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба И. К. М.,чрез процесуален представител адв.М. Р.,в писмен отговор оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 10 000 лв., като частичен от иск за сумата 80 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 833/02.05.2012 г. по гр.д.№ 9300/2012 г. на Русенския районен съд, с което искът предявен от ответника по касационната жалба за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди е уважен изцяло и жалбоподателят е осъден да му заплати сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане 20.08.2011 г. Въззивният съд променил правната квалификация на предявения иск от чл.50 ЗЗД в такъв по чл.49 ЗЗД, като е приел,че вредите за ищеца са произлезли не поради свойствата на вещ, собственост на жалбоподателя, което не се твърди в исковата молба, а поради противоправното бездействие на служители, които не са упражнили дължимия контрол за поддържане на общински тротоар. Приел от фактическа страна, че ищецът се спънал в стърчащи тръби от бетонирани в тротоарните плочки стойки за чадъри, които не били премахнати и не се забелязвали, тъй като се сливали с цвета им.При падането му възникнала опасност за живота му поради получена черепно-мозъчна травма от която изпаднал в безсъзнание,получил гърч, глътнал си езика и започнал да се задушава, били му причинени и други телесни увреждания,изразяващи се в счупване на дясна лъчева кост,наложило метална остеосинтеза и контрактура на дясна гривнена става.Като усложнение от увреждането получил травматична церебрастения, без неврологичен дефицит.Съдът е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение с оглед интензитета и продължителността на търпяните от ищеца болки и страдания е исковата сума.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди,че са налице касационни основания по чл. 280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК.Извежда процесуално правния въпрос следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички доказателства по делото или трябва да бъдат изследвани само някои от тях.Прави оплакване,че изводът на въззивния съд,който приел за установено,че ищецът се е спънал в стърчаща тръба от стойка за чадър и паднал на земята,при което се контузил,както и че са налице доказателства, установяващи този механизъм на причиняване на увреждането противоречи на решение №24/28.01.2010 г. по гр.д.№4744/2008 г., І г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което съдебният акт следва да се основава на всички доказателства по делото, след тяхната съвкупна преценка. Жалбоподателят още твърди,че фактическите изводи на съда не били установени от доказателствата по делото; въпреки тежестта на доказване, която лежи върху ищеца, той не представил доказателства за механизма на увреждането и за наличие на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на общината.Счита,че изводите на въззивния съд са в противоречие и с решение №2/05.01.1965 г. по гр.д.№2133/1964 г., І г.о. и решение №710/25.07.1985 г. по гр.д.№446/1985 г.,ІV г.о., според които наличието на причинна връзка не може да се предполага, а трябва да се докаже.Намира показанията на единствения очевидец на произшествието-свид.П. за неправилно кредитирани, тъй като той не възприел как се е спънал ищецът, а се обърнал да види какво се случва, след като чул шума от падането.Въведен по този начин формулираният от жалбоподателя въпрос не представлява общо основание по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводите на въззивния съд, посочени от жалбоподателя са фактически, а не правни и не могат да противоречат на правно разрешение дадено от ВКС с цитираното по-горе задължително решение,нито на решенията,представляващи казуална практика. Оплакванията, които се правят са всъщност за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд,но във фазата по допускане на касационното обжалване те не могат да бъдат обсъждани.Квалифицирани по чл. 281 т.3 ГПК те могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по реда на чл. 290 ГПК , което настъпва само ако е допуснат касационен контрол. Неоснователно е и твърдението,че решението противоречи на определение №2/07.01.2009 г. по гр.д.№3376/2008 г., ІV г.о., което е по допускане на касационно обжалване, с него не се създава сила на пресъдено нещо и не е сред съдебните актове посочени в т.2 и т.3 на ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК , които съдебната практика включва .
Жалбоподателят изразява становище и за касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за тежестта на доказване на причинната връзка между поведението на дееца и настъпилия вредоносен резултат и по въпроса за правилната квалификация на предявения иск,дали тя е по чл. 49 ЗЗД или по чл. 50 ЗЗД.Първият въпрос не е обуславящ за правните изводи на въззивния съд.Пред него той не е повдиган и не е обсъждан в мотивите, които е изложил.Жалбоподателят не е представил нито едно съдебно решение в подкрепа на това свое становище,т.е. липсват доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. По втория въпрос жалбоподателят счита,че такава е създадена в лицето на решенията на първоинстанционния и въззивния съд, както и решение № 257/19.06.2012 г. по гр.д.№885/2011 г. на Карловския районен съд, за което няма данни дали е влязло в сила. С цитираното по-горе ТР е указано,че не е налице противоречива практика на съдилищата ,когато в рамките на едно съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения по обуславящи делото въпроси, тъй като те не са влезли в сила.Посочено е също така, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й , а именно влезли в сила съдебни актове, в които са формирани изводи по въпросите, които се поставят.Освен това трябва да се има предвид и това, че спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба,сред задължителните реквизити на която е изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането- чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК. В кръга на компетенциите на съда влиза и задължението служебно да се произнесе по правната квалификация на заявената искова претенция- тя може да съвпадне с квалификацията на ищеца, ако е дал такава, но може да бъде и различна, без да се излиза от рамките на търсената защита.Когато съдът разгледа претенцията на ищеца,съобразно основанието и петитума на иска, съдържащи се в исковата молба, но с погрешна правна квалификация, той би постановил неправилно решение и няма процесуална пречка въззивният съд да я промени,спазвайки реда по чл. 146 ГПК. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос за правната квалификация на иска също е по правилността на решението и не може да се обсъжда в настоящата фаза.
За наличието на касационно основание по чл. 280 ал.1т.3 ГПК не е изложен нито един аргумент . Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по този законов текст, според които разрешението на правния въпрос от значение за конкретното дело следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или разпоредбата на закона да е неясна или непълна, което да налага създаване на съдебна практика.Относно института на незпозволено увреждане е налице многобройна и последователна съдебна практика, изразените становища в която не се нуждаят от промяна.
С оглед на изложеното решението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба на основание чл. 78 ал.3 ГПК е претендирал разноските за това производство, които следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения ВКС на РБ , състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 530/27.09.2012 г. по гр.д.№821/2012 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на И. К. М. сумата 300/триста/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: