О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 769 по описа за 2012 г.
Производството е образувано по частна жалба на Е. В. Т. от [населено място] /правоприемник на И. А. Т., касатор по гр. дело № 1001/2011 г. на Върховен касационен съд, І гражданско отделение /І г.о./, починал след подаване на касационна жалба вх. № 3356/28.05.2011 г. / против определение № 302 от 10.09.2012 г. на състав на Върховен касационен съд, І гражданско отделение по гр. дело № 1001/2011 година.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното определение състав на ВКС е върнал частна жалба вх. № 6490 от 25.06.2012 г., подадена от Е. В. Т. против определение № 81 от 26.01.2012 г. по гр. дело № 1001 /2011 г. на ВКС. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува съдебен акт, който не подлежи на по – нататъшен инстанционен контрол. Изложено е в мотивите и съображението, че процесуален ред за атакуване на определението, предмет на частната жалба не е предвиден в ГПК.
Определението е правилно.
С определение № 81 от 26.01.2012 г. по гр. дело № 1001 /2011 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 180 от 21.04.2011 г. по гр. дело № 168/2011 година. Определението е постановено в производство по чл. 288 ГПК. В същото производство развитието на делото е обусловено от преценката на съда за наличието или липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната жалба не поражда задължение за Върховния касационен съд да я разгледа директно по същество, а го сезира да прецени нейната допустимост в зависимост от критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК и да се произнесе по същество само, ако приеме, че са налице. Тази процесуалноправна уредба характерезира определенията по чл. 288 ГПК, като неотносими към преграждащите определения, които са обжалваеми пред Върховния касационен съд в хипотезите на чл. 274, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо определенията по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационен контрол не са обжалваеми и подаването на частни жалби срещу тях е процесуално недопустимо. Определение № 81 от 26.01.2012 г. по гр. дело № 1001 /2011 г. на ВКС, І г.о. е от същата категория – постановено е в производство по чл. 288 ГПК, с него не е допуснат касационен контрол по отношение на цитираното въззивно решение и поради това подадената частна жалба е процесуално недопустима. С оглед на изложените мотиви следва да се приеме, че с постановяването на обжалваното пред настоящата инстанция определение съставът на ВКС не е допуснал нарушение на закона, поради което неговият съдебен акт трябва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 10.09.2012 г. гр. дело № 1001/2011 г. на Върховен касационен съд, І гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: