О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 08.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №4472 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез старши юрисконсулт Р., срещу решение №103 на Хасковски окръжен съд, постановено на 27.03.2013г. по в.гр.д.№ 127/2013г., с което е потвърдено решение №316 от 14.12.2012г. по гр. д .№ 640/2012г. на РС [населено място]. С потвърденото първоинстанционно решение са уважени предявените от Г. Д. Н. против [фирма] искове като съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ със Заповед № 659/11.06.2012 година на Управителите на [фирма], на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, възстановил е същия на заеманата преди уволнението длъжност “Стрелочник-маневрен” в Район С. към [фирма] и е осъдил ответника на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ да заплати на ищеца сумата 1360,75 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 20.06.2012 година до 05.12.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска на 17.08.2012 година до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е осъден с първоинстанционното решение и за разноски: на ищеца сумата 750 лева за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Свиленград – държавна такса в размер на 254,43 лева. С първоинстанционното решение искът за обезщетение за разликата над 1360,75 лева до пълния предявен размер от 4047,00 лева е отхвърлен като неоснователен.В тази част решението е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за задължението на работодателя да посочи критериите и съдържанието на отделните показатели за оценяване, което е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – конкретно посочени решения на състави на касационния съд. Жалбоподателят изтъква също, че изводът на решаващия съд за липса на достатъчно доказателства, че оценките на ищеца съответстват на действителното му ниво на справяне с възложената работа, е в противоречие със събраните доказателства и правилата на формалната логика, което представлява несъобразяване с постановките на ТР № 1/17.07.2001 г. и ТР № 2/02.07.2004 г., двете на ОСГК на ВКС.
Ответната страна Г. Д. Н. в писмен отговор , подаден чрез адв.И. от ХАК, взема становище , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер 450 лв.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
РС [населено място] с решението си е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ със Заповед № 659/11.06.2012 година на Управителите на [фирма], на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, възстановил е същия на заеманата преди уволнението длъжност “Стрелочник-маневрен” в Район С. към [фирма] и е осъдил ответника на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ да заплати на ищеца сумата 1360,75 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 20.06.2012 година до 05.12.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска на 17.08.2012 година до окончателното изплащане на вземането. Решението е потвърдено от Окръжен съд Хасково с въззивното решение. Съдът е констатирал, че уволнението на ищеца е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата“, че работодателят е извършил подбор, но в хода на производството по делото пред първоинстанционния и въззивния съд, работодателят – ответник по иска, не е ангажирал доказателства за законосъобразно извършване на подбора, при заявеното с исковата молба от Г. Д. Н. твърдение, че подборът е в нарушение на изискванията на чл. 329 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На първият поставен в изложението въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, а доколкото косвено е засегнат, то е с оглед анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението на ищеца за незаконосъобразен подбор. Съдът е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ по съображение, че работодателят не е доказал, че поставените оценки на участниците в подбора са реални, т. е. коректно отразяват нивото на изпълнение на възложената им работа, техните умения и знания. Това обстоятелство е заявено с исковата молба като основание на предявените искове и първоинстанционният съд е дал изрични указания на ответника – работодател да ангажира доказателства, но това не е направено. Крайното решение на спора по делото е обусловено не от въпроса, който е поставен в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочен по-горе, а от липсата на доказателства, че определените оценки и конкретно оценката на ищеца е съответна на неговите знания и умения и на качеството на неговата работа. Разрешението на съда по този въпрос е изцяло съобразено с изискванията на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, че работодателят е длъжен да установи с всякакви доказателствени средства, включително със свидетелски показания, фактическите обстоятелства, довели до конкретните оценки, а съдът е длъжен да провери дали определените оценки действително отговарят на квалификацията и работата на съответните работници и служители. Не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване и във връзка с втория въпрос, тъй като същият е поставен в контекста на оплакването на касатора за необоснованост на решението поради постановяването му при непълнота на доказателствата и при неправилен анализ на събраните такива. В този смисъл съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Хасковски окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство такива в размер 450лв., удостоверени в приложения договор за правна помощ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №103 на Хасковски окръжен съд, постановено на 27.03.2013г. по в.гр.д.№ 127/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. Д. Н. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 450лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: