О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 02.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 7193/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. П., И. С. П., Т. Г. С. и В. Г. П., подадена чрез адв. В., срещу определение от 27.05.2013год. по в.ч.гр.д.№ 316/2013год. на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 28.03.2013г. на Пернишки районен съд, постановено по гр.д.№9311/2012г., с което е върната исковата им молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че по реда на чл.47 ал.4 ГПК на ищците надлежно е дадено указание да посочат постоянен и настоящ адрес на ответника; че същите не са изпълнили това указание; че в подадената от тях молба от 04.03.2013г. не се съдържат искания, свързани с изпълнение на дадените указания; че непроизнасянето по искането за служебно установяване от съда на постоянния адрес на ответника, както и липсата на указание от страна на съда към ищците относно реда и начина на установяване на последния, не са съществени процесуални нарушения. Съобразно изложеното е обосновал извод, че като е констатирал неизпълнение на дадените указания за установяване на постоянен и настоящ адрес на ответника, районният съд правилно е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Конкретни правни въпроси, свързани с предмета на спора и обусловили решаващата вола на съда, обективирана в обжалваното определение, не са посочени от жалбоподателите. Представеното от тях изложение по съдържание преповтаря касационната жалба и съдържа изреждане хронологически на извършените от съда и страните процесуални действия. В това изложение жалбоподателите обосновават наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 и по т.3 ГПК с оплакването си за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в не произнасяне по искането съдът служебно да установи постоянния адрес на ответника , както и с оплакването си за необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд. Позовават се на решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д.№424/2012г., за което няма данни да е влязло в сила и в обстоятелствената част на което съдът преди да отрази становището на ответната страна е посочил, че служебно е извършил проверка в националната база данни за постоянния и настоящ адрес на ответната страна, но поради неоткриването му и на последните му е назначил особен представител. Позовават се също и на Доклади за дейността на СРС за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г.
Ответната по жалбата страна не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се прегражда развитието на производството, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
В случая не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частните жалбоподатели не са формулирали въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са преповторили оплакванията си за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, които са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК. Съобразявайки изложеното не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК. В този смисъл са и указанията , дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касаторте.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.05.2013год. по в.ч.гр.д.№ 316/2013год. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: