О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 01.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4934/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие /ПВМЗ/ „А. С.”, [населено място] срещу решение № 86 от 06.07.2015 г. по гр. дело № 155/2015 г. на Разградски окръжен съд.
Ответницата А. Х. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което Разградски окръжен съд е отменил решение № 104 от 30.03.2015 г. по гр. дело № 13/2015 г. на Разградски районен съд и е постановил друго, с който е уважил исковете, предявени от А. Х. С. против настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 5029.14 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, присъдил е разноски в полза на ищцата в размер на сумата 680 лв., както и държавна такса по сметка на Разградски окръжен съд в размер на сумата 301.76 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси”, които са решавани противоречиво и от съдилищата. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпроси, за които твърди, че са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
По твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в приложението не са поставени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението съдържа становището на касатора относно съобразяването на всички доказателства от Разградски окръжен съд/Р./, които според страната не били съобразени от решаващия състав, а също така и виждането, че въззивната инстанция е приела, че „работодателя следва да се съобрази със стара информация, 27 дни преди датата на уволнението, постъпила при работодателя в период на продължителна липса на контакт между страните по делото, в период на несъществуващо Т. между страните и в момент различен от момента на връчване на заповедта за уволнение”. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Освен това в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е отразено още, че непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В конкретния случай, както вече се отрази в приложението не е формулиран правен въпрос, което с оглед на разрешенията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. За пълнота на настоящите мотиви е необходимо да се отбележи, че становището на касатора в приложението не съставлява мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както поради липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и поради относимостта на доводите към разглеждане на касационната жалба по същество, т.е. към въпроси, чието обсъждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. От друга страна следва да се посочи, че дори съдебната практика, на която се позовава жалбоподателя /решение по гр. дело № 4333/2008 г., решение по гр. дело № 477/2010 г., решение по гр. дело № 852/2009 г., решение по гр. дело № 960/2010 г., решение по гр. дело № 767/2010 г. на състави на ІV гр. отделение на ВКС/ се отнася до приети правни разрешения по фактическия състав на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, по които поставените въпроси с оглед различието с фактическия състав на чл. 333, ал. 4 КТ, предмет на разглеждане по настоящия правен спор не могат да бъдат идентични. За това и не може да се породи отклонение в правните разрешения на въззивния съд от тези по приложените касационни решения.
По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в приложението въпреки твърдението, че „В обжалваното въззивно решение, съда се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, като същият е решаван противоречиво от съдилищата” липсва формулиране на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вместо въпрос страната е изложила, какви мотиви Р. е приел относно искането на работодателя ищцата да попълни декларация по въпроси по чл. 333 КТ, а също така е развила доводи по същество на спора. Отразено е още, че „Аргументите посочени по – горе, относими към чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, са относими и към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.”. И по това основание не са въведени предпоставки за допускане на касационен контрол, както поради липсата на правен въпрос, така и поради неразграничаване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, респективно мотивиране вместо на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, на такива по чл. 281, т. 3 ГПК. Не е съобразено от касатора още и това, че по един и същи въпрос не могат да се релевират едновременно основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се преодолява практиката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая поради липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се третира и съпоставката на задължителна и казуална практика. Решение по гр. дело № 3468/2010 г. на Районен съд – Русе не формира съдебна практика, тъй като в представеното копие от него липсват данни за влизането му в сила /обстоятелство също така несъобразено от жалбоподателя предвид невзимането под внимание на разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС/.
Във връзка с твърденията за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси: „ 1.Какво е приложението на чл. 333, ал. 7 от КТ по отношение на ал. 4 от същия член, т.е. кой е момента към който следва да се установи действието на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и следва ли да се приеме, че информация, датирана 27 дни преди датата на уволнението, е достоверна и валидна, за да възпроизведе защитното действие на закона?” ; „2. Следва ли работодателят да изиска предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ, ако след изрично искане за деклариране наличие на обстоятелства по чл. 333 от КТ, работника/служителя отказва да обяви такива пред работодателя и работодателя не е известен за наличието им към датата на уволнението?”; „3. Обвързан ли е работодателя, страна по К. в Системата на Просветата, да изпълни задълженията си по чл. 10 от КТДСНП извън рамките на утвърдената численост на персонала?”; „ 4. Може ли да се приеме, че възстановяването на преди заемана длъжност, междувременно съкратена от щата на училището две години преди датата на възстановяването, представлява утвърждаване на нова численост на персонала, без наличие на заповед за промяна на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, както и без съответните съгласувания с Р.-Р. и Община-Лозница?”; „5. Има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 255, ал. 1 от КТ лице, което е едноличен собственик и управител на ЕООД, за периода в който това лице представлява и управлява дружеството, предвид и факта, че дружеството е учредено и регистрирано през шестмесечния срок след датата на уволнението.”.
По въпроса относно правнорелевантия момент, към която следва да се преценява дали закрилата е преодоляна е формирана задължителна съдебна практика – напр. решение по гр. дело № 650/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о., т.е. не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по друго основание извън посоченото от страната не може да се допусне касационен контрол. В случая следва да се има предвид и това, че въпросът е фактически /„следва ли да се приеме, че информация, датирана 27 дни преди датата на уволнението, е достоверна и валидна за да възпроизведе защитното действие на закона”/, не засяга правни разрешения и поради това не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Фактическият характер на въпроса произтича от обвързване приложението на чл. 333, ал. 4 КТ с установяването на конкретни факти по делото, а не с правни разрешения по тълкуване на посочената норма. Липсва и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез мотивиране в приложението на допълнително основание за допускане на касационен контрол. Поради това по същия въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Следващият въпрос произтича от становище на страната, сега касатор за това, че работодателят бил възпрепятстван да изпълнил процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като ищцата не го информирала за членството си в синдикалната организация. Липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да произтича от мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото – в случая от извода, че към 27.10.2014 г., ответникът е знаел, че ищцата е член на синдикалната организация и въпреки това не е поискал съгласие за уволнението й, което е в негова тежест, както и от извода, че в тежест на ответника по исковете е доказването на обстоятелството, че членството на ищцата в синдикалната организация е прекратено, за да се освободи от задължението да иска съгласие от съответния синдикален орган за уволнението й. Във връзка с тези мотиви не е въведен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че по цитирания въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По третия въпрос по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана в резултат на неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдения за липсата на съдебна практика чрез посочване на конкретни норми, които според страната са непълни, неясни или противоречиви и обосноваване становището на жалбоподателя за тяхната непълнота, неяснота или противоречивост. С оглед на изложеното трябва да се приеме, че и по този въпрос не са обосновани предпоставки за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По четвъртият въпрос, по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез мотивирано изложение на допълнителни основания по разпоредбата. Страната не е съобразила разрешенията в ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4 и не е въвела предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на изложеното трябва да се приеме, че и по този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По петия въпрос по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез мотивирано изложение на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика по чл. 290 ГПК, формирана с решение по гр. дело № 2071/2008 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. С оглед на изложеното трябва да се приеме, че и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че в конкретния случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 06.07.2015 г. по гр. дело № 155/2015 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: