О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 15.04.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1681/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. А. чрез адв. Я. срещу въззивно решение №534 от 14.02.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 1316/2011год. в частта, с която е отменено решение №3455/20.06.2011г. на Районен съд – [населено място], по гр.д.№714/2005г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Е. И. А. против М. П. Ц., Д. К. Ц., К. П. Г. и Р. Ц. Г. за осъждане на посочените ответници да й предадат владението върху ливада с площ 3,957 дка , осма категория, находяща се в местността “С.”, представляваща имот №158026 по картата на землището на [населено място] и вместо това е постановено отхвърляне като неоснователен предявения установителен иск с правно основание чл. 97ал.1 ГПК/отм./ от Е. И. А. против М. П. Ц., Д. К. Ц., К. П. Г. и Р. Ц. Г. в частта, с която се иска установяване правото на собственост на ищцата Е. И. А. върху 1/4 идеална част от ливада с площ 3,957 дка, осма категория, находяща се в местността „С.“, представляваща имот №158026 по картата на землището на [населено място] и прекратяване на производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 97ал.1 ГПК/отм./ в частта, с която се иска установяване правото на собственост и на останалите наследници на М. Д. К., а именно: Г. И. К., Д. И. К., Р. Л. К., Н. Д. К. /починал в хода на производството и заместен по реда на чл.120 ГПК/отм./ от наследниците си Е., В. и Д. К./, М. К. Ш. и Г. К. К. върху 1/4 идеална част от същия имот, поради недопустимост на иска в посочената по-горе част; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.26 ал. 2 ЗЗД, предявени от Е. И. А. против Р. Л. К., Н. Д. К., Г. И. К., Д. И. К., М. К. Ш., Г. К. К. – шестимата като наследници на починалия в хода на производството (на 09.02.2006 г.) ответник Т. Д. К., [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Й. И. К., М. П. Ц., Д. К. Ц., К. П. Г. и Р. Ц. Г. за прогласяване на нищожността на договор за покупко -продажба, сключен на 02.07.2003 г. и оформен с нотариален акт № 10, том IV, peг. № 3586, нотариално дело № 703 по описа за 2003 г. на нотариус К. М., peг. № 061 и район на действие – Районен съд – Разлог, с който Т. Д. К., чрез пълномощника си Г. К. К., е продал на [фирма] – Р. ливада с площ от 3,957 дка, осма категория, находяща се в местността „С.”, представляваща имот № 158026 по картата на землището на [населено място], като сключен в противоречие със закона, в нарушение на добрите нрави и при липса на съгласие; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. И. А. против Р. Л. К., Н. Д. К., Г. И. К., Д. И. К., М. К. Ш., Г. К. К. – шестимата като наследници на починалия в хода на производството (на 09.02.2006 г.) ответник Т. Д. К., [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Й. И. К., М. П. Ц., Д. К. Ц., К. П. Г. и Р. Ц. Г. иск по чл.472 ГПК/отм/ за прогласяване на нищожността на нотариалните действия, извършени при сключването на договора за покупко – продажба между Т. Д. К. и [фирма] – Р., оформен с нотариален акт № 10, том IV, peг. № 3586, нотариално дело № 703 по описа за 2003 г. на нотариус Краси М., peг. № 061 и район на действие – Районен съд – Разлог; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими исканията за отмяна на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК (отм.) на нотариален акт № 10, том IV, peг. № 3586, нотариално дело № 703 по описа за 2003 г. на нотариус Краси М., peг. № 061 и район на действие – Районен съд – Разлог и на нотариален акт № 142, том VII, peг. № 7291, нотариално дело № 1542 по описа за 2003 г. на нотариус К. М., peг. № 061 и район на действие – Районен съд – Разлог. Въззивното решение в останалата му част, досежно произнасянето по иска по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност от Е. И. А. против посочените по-горе ответници е извън предмета на касационната жалба.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части, за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на решението и уважаване на заявените претенции.
Ответните страни К. П. Г. и Р. Ц. Г. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК чрез адв.П. вземат становище, че касационната жалба е недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК, евентуално – че не са налице предпоставки да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Ответната страна [фирма] в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК чрез адв.А. взема становище за недопустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена против въззивното решение в частта, касаеща произнасянето по исковете с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.97 ГПК/отм/, искането за отмяната на нотариален акт по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) , е недопустима и в тази част същата следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, което е в сила от датата на обнародване на Закона за изменение и допълнение на ГПК. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5000лева. По силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба, Върховният касационен съд е длъжен да приложи новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, чиято действаща редакция определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, която пък се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на исковете – чл. 55 ГПК (отм.) или чл. 69 от сега действащия ГПК. В случая, цената на всеки от исковете по чл.26 ЗЗД и по чл.97 ГПК/отм./ се е определяла съобразно чл. 55, ал. 1, б. „б“, предл. първо ГПК (отм.) и се равнява на 1/4 от данъчната оценка на процесния недвижим имот към предявяването им, възлизаща на 74,20лева. Доколкото отмяната на нотариален акт по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е законна последица от уважаването на иска за собственост, респективно – за съществуването на договора, а не самостоятелен иск, допустимостта на касационното обжалване от гледна точка на установения в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий ще бъде обусловена от допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по тези искове. Следователно, касационният контрол на въззивното решение в посочената част е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба в останалата й част против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.472 ГПК/отм/ за прогласяване на нищожността на нотариалните действия, извършени при сключването на договора за покупко – продажба между Т. Д. К. и [фирма] – Р., оформен с нотариален акт № 10, том IV, peг. № 3586, нотариално дело № 703 по описа за 2003 г. на нотариус К. М., peг. № 061 и район на действие – Районен съд – Разлог, е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Предявеният иск с пр. осн. чл. 472 ГПК /отм./ има за предмет установяване недействителността на извършено нотариално удостоверяване и е неоценяем по своя характер. С оглед на това процесуалната допустимост на касационната жалба в частта, касаеща последния, не може да бъде преценявана в контекста на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С въззивното решение, Благоевградския окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Разлошки районен съд е отхвърлил иска по чл.472 ГПК/отм./ за установяване недействителността на нотариалните действия, извършени при сключването на договора за покупко – продажба между Т. Д. К. и [фирма] – Р., оформен с нотариален акт № 10, том IV, peг. № 3586, нотариално дело № 703 по описа за 2003 г. на нотариус Краси М., peг. № 061 и район на действие – Районен съд – Разлог.
Твърдението за нищожност на нотариалното действие, съставляващо основание на иска по чл. 472 ГПК/отм./ е, че в нарушение на чл.470 ГПК/отм/ при изповядване на сделката, при която продавачът е представляван от пълномощник, нотариусът не е изискал представянето на документ, удостоверяващ плащането на цената на пълномощника или лично на продавача. Липсата на такъв документ е в противоречие със закона и добрите нрави, поради което и опорочава извършеното нотариално действие.
Първостепенният съд приел, че цитираната норма на чл.470 ГПК/отм/ не въвежда специално изискване при изповядване на договор за покупко-продажба, в който продавачът се представлява от пълномощник, да има издаден специален документ за получаване на продажната цена. Счел е, че липсата на такъв документ не противоречи на закона и добрите нрави, както и, че евентуалните спорове между пълномощника и упълномощителя относно получаване на цената биха били предмет на облигационни отношения между тях, но не обосновават извод за нищожност на нотариалните действия по изповядване на самата сделка. Въззивният съд е счел изводите на първоинстанционният съд за правилни и е обосновал извод, че така заявеният иск е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая в изложението си касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ВКС, ІІ ГО. Не посочва кой е този процесуалноправен въпрос, но твърди, че отклонението на въззивния съд от задължителната практика, формирана с посоченото решение, се състои в това, че съдът е направил непълен и неправилен анализ на доказателствата, изградил е мотивите си въз основа на показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците, не е обсъдил показанията на свидетелите, посочени от ищеца и вследствие на това е достигнал до грешни крайни фактически и правни изводи. Твърди също, че като е приел, че ищецът не е установил определени факти по делото, за които в действителност има събрани доказателства, съдът е постановил решението си в противоречие и с решение №235 от 15.04.2010г. по гр.д.№673/2009г. на ВКС, ІГО, и решение №162 от 29.06.2010г. по гр.д.№504/2009г. на ВКС, ІІ ГО, които третират въпросите за разпределение на доказателствената тежест и за задължението на съда да отдели спорните от безспорните факти и обстоятелства. За да обоснове наличието на чл.280 т.2 ГПК във връзка с посоченото се позовава и на три решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм/, с които се приема, че съдът е длъжен при преценката на доказателствата да посочи кои кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви съображения.
С тази част от изложението не е обосновано наличието на обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Касаторът не е формулирал изрично процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да обосновава крайните му решаващи изводи. Съдът не може служебно да изведе въпроса, който касаторът евентуално е имал предвид, тъй като с това би нарушил диспозитивното начало в процеса. При липсата на конкретно посочен въпрос няма как да бъде проверено и налице ли твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС, респективно дали се касае за противоречиво разрешаван въпрос, по който липсва задължителна практика. Следва да се има предвид и това, че по естеството си тази част от изложението съдържа единствено оплакване за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на доказателствата, които оплаквания са такива по чл.281 ГПК и подлежат на преценка във втория стадий на касационното производство.
Вече изложеното е относимо и към следващата част от изложението на касатора, в която същият се позовава на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като твърди, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. И в тази част на изложението не е посочен от касатора кой е този материалноправен въпрос, а единствено е изразено несъгласие с решаващите изводи на съда. Липсва и обосновка в какво се състои твърдяното противоречие, а само са посочени три решения на ВКС, третиращи процесуално-правни въпроси : посочените в първата част на изложението решение №235 от 15.04.2010г. по гр.д.№673/2009г. на ВКС, ІГО, и решение №162 от 29.06.2010г. по гр.д.№504/2009г. на ВКС, ІІ ГО, които са от обхвата на задължителната за съдилищата практика и са неотносими към основанието по чл.280 т.2 ГПК, и едно решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм/.
В последната част на изложението си касаторът твърди наличие на основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като “налице са и въпроси, решаването на които има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото “. Счита, че такъв е процесуалноправният въпрос “кои факти и обстоятелства следва да се считат за ноторно известни и как същите влияят върху доказването на конкретни факти и обстоятелства по делото,следва ли тези факти да бъдат обявявани по някакъв ред и от кой,за да бъдат признати за доказателство по делото”. Изразява становището си, че за въззивния съд са били налице ноторно известни факти за цените на земеделските имоти в процесната местност и при най-простата съпоставка с цената, посочена в договора за покупко-продажба, съдът е могъл да направи извод, че сделката е сключена при накърняване на добрите нрави. Така поставен въпросът не е правно разрешаван от въззивния съд и не обуславя решаващите му изводи. Този въпрос е неотносим и към иска по чл.472 ГПК/отм/, а касае изводите на съда по исковете, решението по които с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК е изключено от касационен контрол.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и за ответниците по жалбата, тъй като К. П. Г. и Р. Ц. Г. не са ангажирали доказателства за реално сторени в настоящото производство разноски, а останалите ответници не са претендирали такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. И. А., подадена чрез адв. Я., срещу въззивно решение №534 от 14.02.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 1316/2011год., в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.26 ал. 2 ЗЗД, чл.97 ГПК/отм./ и чл.431, ал. 2 ГПК /отм./.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1681/2014г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №534 от 14.02.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 1316/2011год., в останалата обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.472 ГПК/отм./.
Определението, с което касационната жалба на Е. И. А. се оставя без разглеждане, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: