О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 14.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1979/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. М., подадена чрез адв.П. от Б., срещу въззивно решение № ІІІ-2 на Окръжен съд [населено място], постановено на 29.01.2015г. по в.гр.д.№ 2131/2014г., с което е потвърдено Решение №1983 от 22.10.2014г., постановено по гр.д. №3344 по описа на РС- [населено място] за 2014г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Т. Й. М. против Н. „Д. Н. 1908“- [населено място], искове както следва : иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване на уволнението на Т. Й. М. за незаконно и за отмяна на Заповед №11/06.03.2014г. на Председателя на читалището за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ /съкращаване на щата/ като незаконосъобразна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на М. на длъжността „библиотекар“ при ответника; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за осъждане на читалището да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 4638лв. за времето от 06.03.2014г. до 06.09.2014г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер на 1224лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а искането му за допускане на касационното обжалване е мотивирано с твърдението за липса на съдебна практика по обуславящия спорен него изхода на спора въпрос :” липсата на длъжност „библиотекар” в щата на ответното читалище, в което има обществена библиотека, като нарушение на чл.38 и чл.39 от Закона за обществените библиотеки води ли до незаконосъобразност на уволнението на ищеца?” Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото тъй като Законът за обществените библиотеки е сравнително нов закон.
Ответната страна Н. „Д. Н. 1908“- [населено място] в представен писмен отговор чрез адв.И. от Б. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд e приел, че предявените от жалбоподателката искове са неоснователни. Посочил е, че М. е била назначена в ответното Н. „Д. Н. 1908“ – [населено място] на длъжността „библиотекар“ с Трудов договор от 13.04.1998г.; че със Заповед №11/06.03.2014г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ във връзка с чл.220, ал.1 от КТ и Заповед №3/31.01.2014г. на Председателя на читалището поради извършено съкращение в щата трудовото правоотношение е прекратено; че това е станало след като работодателят е изготвил предизвестие № 03/03.02.2014г., което е връчил на страната при условията на отказ и в присъствието на свидетел и в този смисъл е спазен срокът за отправяне на предизвестие от 30 дни по чл.326, ал.2 от КТ; че от 01.02.2014г. при ответника действа ново щатно разписание, с което са обособени 1 щатна бройка за длъжността „секретар“, 1 щатна бройка за длъжността „организатор ХТД и К.“ и половин щатна бройка за длъжността „отчетник счетоводство“ и е съкратен единственият щат за длъжността „библиотекар“; че при анализ на длъжностните харектиристики за трите длъжности „библиотекар“, „секретар“ и „организатор ХТД и К.“, се установява, че макар и да съществува известно препокриване между длъжностите „библиотекар“ и „секретар“, съществува разлика, изразяваща се в това, че в длъжността „секретар“ са включени множество функции, които не са характерни за длъжността „библиотекар“; че са различни и длъжностните характеристики на длъжностите „библиотекар“ и „организатор ХТД и К.“, поради което е обосновал извод, че в случая не може да се говори за фиктивно съкращение в щата, а е налице реално такова.
В. съд е приел също, че съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 т.1 от Закона за народните читалища, в дейността влизат „уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи“; че дейността на народните читалища действително включва библиотечна дейност, но не се изчерпва само с нея, а поддържа цял набор от дейности, чието осъществяване следва да става и на принципа на съобразяване с реалните възможности за финансиране на народните читалища; че в случая се касае за ограничен бюджет, с който Настоятелството следва да се съобразява. Посочил е също, че съгласно разпоредбата на чл.16 ал.2 т.3 от Закона за народните читалища, именно Настоятелството на читалището определя длъжностния щат и го утвърждава. В този смисъл е счел за неоснователно позоваването на ищцата на чл.38 и чл.39 от Закона за обществените библиотеки, въвеждащи според нея императивно изискване в читалищата да има на щат длъжност „библиотекар“, която да се заема от лице, притежаващо нужната квалификация. Посочил е, че към момента в читалището липсва длъжността „библиотекар“ с оглед новото щатно разписание и дори да се приеме, че не е изпълнено условието на чл.38 от ЗОБ, то това не води до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на правоотношението с ищцата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая поставеният от касатора въпрос е фактически, а не правен въпрос, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спорното право, са фактически и с поставянето им не се обосновава наличие на общо основание по смисъла на закона. Същевременно въпросът не е и обуславящ решаващите изводи на съда, тъй като е привързан към становището на касатора за незаконосъобразност на уволнението поради допуснато нарушение на чл.38 и чл.39 ЗОБ факт, който не е приет за установен по делото и относим към предмета на спора. Решаващият извод на съда за законосъобразност на уволнението е мотивиран с това, че е установено наличието на ново щатно разписание, действащо към момента на прекратяване на провоотношението; че е налице реално съкращаване на щата и че предмет на съкращаване е единствената щатна бройка „библиотекар”, заемана от ищцата. При отсъствие на общо основание не се дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не поддържаното от касатора допълнително основание. Въпреки това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и установил и наличието на поддържаното допълнително основание.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на спора разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-2 на Окръжен съд [населено място], постановено на 29.01.2015г. по в.гр.д.№ 2131/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: