О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 21.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 177/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община – район „Надежда” срещу решение от 21.08.2014 г. по гр. дело № 14421/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ – д гражданско отделение.
Ответниците по касация – Г. А. А. и Л. С. А. не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение, предмет на касационната жалба, състав на Софийски градски съд е отменил решението от 05.07.2013 г. по гр. дело № 14109/2013 г. на Софийски районен съд, 26 състав в частта, с която е отхвърлен иска на Г. А. А. и Л. С. А. срещу Столична община с правно основание чл. 12 ЗЗД за сумата 2168.19 лв., както и в частта за разноските, вместо което е постановил друго, с което е осъдил Столична община да заплати на основание чл. 12 ЗЗД на Г. А. А. и Л. С. А. сумата 2168.19 лв., платени на [фирма] за отпускане и предсрочно погасяване на кредита за закупуване на имот със законната лихва върху сумата от 01.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 526.48 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Първоинстанционното решение е било потвърдено в останалата обжалвана пред Софийски градски съд част. За да уважи частично иска за сумата 2168.19 лв., ведно със законната лихва върху същата сума от 01.04.2013 г. до окончателното й изплащане, съставът на въззивната инстанция е приел, че поведението на ответника при определяне цената на процесния апартамент, която е съществен елемент на договора за покупко – продажба не е съобразено с правилата на добросъвестното поведение, тъй като е създало неправилна представа на купувачите, че договорът ще се сключи при посочените условия. Изложено е още в мотивите, че ответникът е бил страна по придобивната сделка и е знаел цената, при която апартаментът е придобит на основание договор за замяна, но е определил първоначална цена на имота в размер на 37364.48 лв., след което ищците са сключили договор за кредит за плащане на цената, а след определянето на цена 50300 лв. те са се отказали от договора, погасили са предсрочно изтегления кредит, от което действие са претърпели вреди във формата на платени такси в общ размер на 2169.19 лв. Развити са мотиви за това, че на обезщетяване подлежат действително настъпилите вреди, каквито са разходите по плащане на такси по предсрочно погасяване на кредита, които са довели до намаляване имуществото на въззивниците. По отношение на вредите от плащане на капаро по предварителен договор, въззивният съд е изложил мотиви за липсата на пряка причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника по определяне цената на имота, с които е обосновал съображението, че вредите са резултат и от поведението на въззивниците, които като страна по предварителния договор са могли да влияят върху клаузите на договора, съответно да получат договорената цена от продажбата на апартамента. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос: „1. При продажбата на имот частна общинска собственост, при която се спазват изрично предвидени в ЗОС, Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община и Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община правила относно минималните цени за извършване на разпореждане с тях, които се считат известни на правните субекти, трябва ли да бъде ангажирана отговорността на общинската администрация по чл. 12 от ЗЗД, доколкото се твърди, че не е положила дължимата грижа при воденето на преговори при сключване на договора при условие, че информацията би станала известна на ищците при полагане на дължимата към собствената им работа грижа?”. Поставеният въпрос не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от правни разрешения на въззивния съд, които се отнасят до поведението на въззиваемия в преддоговорните отношения, а от становище на касатора, в което се третира поведението на въззивниците във връзка с възможността да се информират за цената, на която е бил придобит процесния апартамент от Столична община. Правният въпрос съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Цитираният въпрос не е въведен въз основа на решаващите изводи на въззивния съд, засягащи настъпването на вредите, представляващи разходи по плащане на такси по предсрочно погасяване на кредита, довели до намаляване имуществото на въззивниците. Непосочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Поради това следва да се приеме, че с въпроса в приложението не се релевира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на настоящите мотиви е необходимо да се посочи, че касаторът не е обосновал и допълнително основание, което поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на тази норма същият счита, че отговора на въпроса, който е формулирал „ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, обективирана в обжалваното РЕШЕНИЕ № 16478/21.08.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Възз. ІІ-д състав, по граж. дело № 14421/2013 г. и за развитие на правото”. От изложението е видно, че не са съобразени разясненията относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в т. 4 от цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС. Липсва обосноваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваването на съдебна практика, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална предвид промяната на законодателството, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез обосноваване на съществуваща непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им. Обжалваното решение не представлява съдебна практика, формирана в резултат на неточно приложение на закона, тъй като не се включва в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на него, като съдебен акт, предмет на касационна жалба жалбоподателят трябва да посочи други влезли в сила съдебни актове, в които разрешенията по идентични правни въпроси са противоречиви. В случая касаторът не е посочил такива актове. Не е посочил и обосновал непълнота, неяснота и противоречивост на конкретни норми във връзка с твърдението за липсата на съдебна практика. Предвид тези съображения следва да се приеме, че по посочения въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Изложен е и следният въпрос: „Предвид обстоятелството, че процесният имот е частна общинска собственост и разпореждането с него се основава на изрично предвидени нормативни правила, незнанието им поражда ли отговорност за общинската администрация, ако не ги е съобщила на съконтрахента си при воденето на преговори за сключването на договора”. Този въпрос не произтича от правни разрешения на въззивния съд, тъй като неговият състав не го е разглеждал. Въпрос, по които въззивният съд не се е произнесъл не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК / в този смисъл страната отново не е съобразила разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Освен това и по посочения въпрос не е обосновано допълнително основание, тъй като възпроизвеждането на нормативния текст – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не съставлява обосноваване на допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Следователно и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.08.2014 г. по гр. дело № 14421/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ – д гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: