О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 18.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №192 /2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Р., подадена чрез адв. З. Н., срещу решение №6200 на Софийски градски съд, постановено на 09.08.2013г. по в.гр.д.№ 3085/2013г. в частта, с която е потвърдено решение № III – 87 – 293 от 21.12.2012г., постановено по гр. дело № 21488 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 87-ти състав, в обжалваните части, в които са уважени предявените от К. Стоянова Р. чрез нейната майка и законен представител В. С. М. искове по чл.143 и по чл.149 СК като С. К. Р. е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер 150лв., считано от 19.10.2012г. до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и по 150лв. месечна издръжка за минало време за периода от 19.10.2011г. до 18.10.2012г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и присъждане на издръжка в минимален размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса “ какви са факторите / обстоятелствата, тенденциите/, които определят размера на дължимата издръжка” в противоречие със задължителната практика на ВКС. Счита, че според него издръжката се определя според нуждите на децата съобразно обикновените условия на живот като се съобразят възраст, образование и други обстоятелства за съответния случай, и възможностите на родителите съобразно техните доходи, имотно състояние и квалификация. Поддържа, че въззивното решение противоречи на Р-341-2011-147-ІІІ ГО, и на Р-280-2011-1654-ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и на Р- 634-1992-734- ІІ ГО, постановено по ГПК/отм/ – чл.280 т.1 и т.2 ГПК. Не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие. Касаторът сочи наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и във връзка с въпроса “ Длъжен ли е съдът да изясни действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите издръжка”. Поддържа, че във връзка с този въпрос въззивното решение противоречи на Р-634-1992-734- ІІ ГО, постановено по ГПК/отм/ , тъй като в нарушение на процесуалните правила съдът не е проявил достатъчно активност да събере доказателства относно посочените обстоятелства. Поддържа и наличие на основанието по чл.280 т.1 ГПК във връзка с въпроса “ Длъжен ли е съдът при непълен или липсващ първоинстанционен доклад да изготви нов такъв,съобразно изискванията на чл.146 ГПК”. Твърди наличие на такова задължение у въззивния съд , както и, че атакуваното решение противоречи на Р-138-2011-1127-ІV ГО, и Р-211-2011-995- ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна не взема становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че СРС е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска – иск, с правно основание чл. 143 СК, и иск, с правно основание чл. 149 СК – за издръжка на малолетно дете от родител в месечен размер от 150.00 лева, считано от деня на предявяване на исковата молба (19.10.2012 г.), и за издръжка за минало време – по 150 лв. месечно за исковия период от 19.10.2011г. до 18.10.2012г.; че за да бъде уважен искът за издръжка на дете от неговия родител, следва да се установят нуждите на детето и възможностите на родителите; че родителите дължат издръжка независимо от това при кого живее детето, като отглеждащия родител поема по-малък дял; че в случая е установено, че за нуждите на детето са необходими месечно по 300лв., че не е установено ответникът да е плащал издръжка за минало време, че възможностите и на двамата родители позволяват да участват в издръжката със сума от по 150лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Касаторът следва да докаже и наличието на допълнително основание, представляващо развитието на поставения правен въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, нито да определи сам в какво се състои противоречието, което евентуално касаторът е имал предвид, нито сам да издирва противоречива съдебна практика, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В случая първите два поставени от касатора въпроси са обуславящи крайния изход на спора и обуславят наличието на обща предпоставка за достъп до касация. Касаторът обаче не е обосновал в какво конкретно счита, че се състои противоречието между въззивното решение и приложените съдебни актове и по този начин съдът е в невъзможност да се произнесе по въпроса налице ли е твърдяното противоречие или не. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея размерът на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности. За определяне на размера й се преценяват нуждите на издържания и възможностите на задълженото лице. Размерът на издръжка за детето се определя винаги конкретно в зависимост от установените по делото нужди и възможности и доколко страните са успели да се справят с доказателствените си задължения в процеса.
Последният посочен в изложението въпрос е поставен общотеоретично, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд. Предвид това с поставянето му касаторът не обосновава наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е достатъчно основание решението да не бъде допуснато да касационно обжалване във връзка с него.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6200 на Софийски градски съд, постановено на 09.08.2013г. по в.гр.д.№ 3085/2013г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: