5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 18.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2608/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Т., подадена чрез адв. Е. С., срещу въззивно решение № 1004 от 29.01.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 578/2015 г., с което е потвърдено решение от 19.09.2014г. по гр.д.№ 29646/2011г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. С. Т. против Т. К. И. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради липса на съгласие, на следните два договора: 1. договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 09.07.2008 г., сключен между ищеца и ответницата за сумата от 15 000 лв., относно наследствените права на ищеца от наследството на С. Т. Д., с нотариална заверка на подписите, peг. № 35090 от 09.07.2008 г., нот. Ал. Ч., peг. № 310 на НК; 2. договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 10.07.2008 г., сключен между ищеца и ответницата за сумата от 10 000 лв., относно наследствените права на ищеца от наследството на В. С. Д., с нотариална заверка на подписите, peг. № 35301 от 10.07.2008 г., нот. Ал. Ч., peг. № 310 на НК.
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове или връщането му за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК по въпроса, уточнен от настоящия съдебен състав, за поредността на произнасяне на съда при предявени искове при условията на евентуалност. Поддържа, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 97 от 08.02.2013г. по т. д. № 196/2011г. на ВКС, I т.о.
Ответната страна Т. К. И. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд ищецът е предявил два обективно съединени иска за унищожаване на процесните два договора за продажба на наследство поради заплашване – чл.27 вр. чл. 30 ЗЗД и два обективно съединени иска за прогласяване нищожността на същите договори поради липса на съгласие чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Уточнил е, че първите искове са предявени като главни, а вторите два при условията на евентуалност. Предявил е и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 35000лв. С влязло в сила определение производството по иска за вреди е прекратено и този иск е изпратен за разглеждане от Софийски градски съд с оглед цената на претенцията. С определение от 09.05.2014г. Софийски районен съд е констатирал, че по предявените като главни искове по чл.27 вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаване на процесните два договора като сключени поради заплашване е формирана сила на присъдено нещо в отношенията между страните по гр.д. 35859/2009г. по описа на СРС – с влязло в сила решение исковете са отхвърлени като неоснователни. С оглед на тази констатация е обосновал извод за недопустимост на тези претенции и е постановил връщане на исковата молба в тази й част и прекратяване на производството по тези искове. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. С постановеното първоинстанционно решение съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД като е отхвърлил същите като неоснователни. Това решение е потвърдено от въззивния съд.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени, въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила, като необжалвано, определение от 09.05.2014г. е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта й, с която са предявени искове за унищожение на договорите за продажба на наследство, поради формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по този въпрос, възникнала като правна последица от влязлото в сила решение по гр. д. № 35859/2009г. на СРС, 42 състав. С оглед на това, предмет на въззивна проверка останали само исковете за прогласяване нищожност на договорите за продажба на наследство, поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2. Въззивният съд приел, че релевантните обстоятелствата, на които са основани исковете са следните: ищецът не е имал намерение да продава; не е знаел, че подписва договори за продажба и върху него било упражнено насилие, за да ги подпише, за което бил отвлечен от ответницата, съпруга й и още едно лице – Т. Ф.. Обосновал е, че липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в случаите на мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор, като тази липса трябва да бъде съзнателна, в противен случай се прилагат правилата за унищожаемостта. Заключил е, че по делото липсват доказателства за упражняване на принуда върху ищеца, чрез насилие преди или в момента на сключване на договорите, и в този смисъл осъзната липса на воля не е установена. Преценил е свидетелските показания на св. П., с оглед на възможната й заинтересованост в полза на ищеца, с когото живее на съпружески начала, и отчитайки, че свидетелката не е била очевидец на събитията, случили се с ищеца в периода 09-15.07.2008г., приел за недостоверни показанията й, че половин година са издирвани документите, по какъв начин е продаден имотът, предвид факта, че процесните договори са вписани на 11.07.2008г. и съдържанието им е установимо чрез справка или получаване на препис от службата по вписванията. Обосновал е извод, че от обстоятелството, че ищецът е бил обявен за общонационално издирване в периода 09.07.2008г. – 10.07.2008г. не се установяват пряко правнорелевантни факти. Като неотносимо за установяване на съгласието за сключването на договорите е счел и неизпълнението на задължението за заплащане на продажната цена. Приел е, че представеното по делото пълномощно, с което ищецът е учредил представителна власт на ответницата за снабдяване с документи, необходими за продажба на наследствения му имот, с ограничението – „без право да го продава”, отразява всъщност намерение за разпореждане с имота. Счел е също, че показанията на св. И. не установявали релевантни или доказателствени факти за състояние на ищеца, отразяващо се на волята му за сключване на договорите. С оглед тези съображения е обосновал извод за неоснователност на претенциите.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Настоящият състав на ВКС, намира, че поставеният от касатора правен въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в решението, поради което не съществува общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. С влязло в сила определение от 09.05.2014г. по гр. д. № 29646/2011г. на СРС е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта й, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 27, вр. с чл. 30 ЗЗД за унищожение, поради заплашване, на договорите за продажба на наследство. Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение, с което са разгледани единствено два обективно съединени иска за прогласяване нищожността на договорите за продажба на наследство, поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2.ЗЗД. Въззивният съд не е бил сезиран с евентуално съединени искове, поради което въпросът за поредността на тяхното разглеждане е неотносим.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1004 от 29.01.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 578/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: