О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр. София, 18.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 696 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 8484 от 13.06.2014 г. на П. К. С. с искане за допълване на определение № 312 от 08.05.2014 г. по ч. гр.дело № 696/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] изразява становище за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Производството по настоящето дело е било образувано по частна жалба на П. К. С. против определение № 3878, постановено в закрито заседание на 21.12.2013 г. по гр. дело № 2944/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, пети състав.
С частната жалба, подадена от П. С. чрез процесуалния му представител, адвокат М. К. е направено искане за присъждане на разноските за производството по чл. 278, ал. 2 ГПК. Към частната жалба има приложени копия от фактура № 34/19.12.2013 г. и разписка от същата дата, от които е видно, че за процесуално представителство по частно производство пред ВКС във връзка с гр. дело № 2944/2013 г. на Варненски окръжен съд частният жалбоподател е заплатил в брой парична сума в размер на 350 лв. Частният жалбоподател, сега молител претендира заплащането освен на тази сума още и заплащането на сумата 310 лв. за изплатено възнаграждение по фактура № 28/02.12.2013 г. и разписка от 02.12.2013 г. в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК пред Варненски окръжен съд, както и заплащането на сумата 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 19/26.05.2014 г. и разписка от 26.05.2014 г. за настоящето производство пред ВКС по ч. гр. дело № 696/2014 г.
Определението по ч. гр. дело № 696/2014 г. на ВКС по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което е уважена частна жалба на П.С., като необжалваемо е влязло в сила с обявяването му – на 08.05.2014 г. При този изход на делото частният жалбоподател има право на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. Искането за заплащане на сумата 350 лв., адвокатско възнаграждение, заплатено от частния жалбоподател за защита по ч. гр. дело № 696/2014 г. е частично основателно. Възнаграждението е било уговорено при действието на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима преди изменението на уредбата, обн. ДВ, бр.28/28.03.2014 г. П. спор по ч. гр. дело № 696/2014 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. не се характерезира с фактическа и правна сложност. Възражението на ответника по молбата по чл. 248 ГПК по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. От фактическа страна релевантните за спора обстоятелства се свеждат единствено до разходите, които частният жалбоподател е направил в първоинстанционното и въззивно производство и установяването им не съставлява фактическа сложност, а от правна страна въпросът, подлежащ на преценка не обуславя правна сложност на процесуалноправния спор, тъй като се ограничава само до разрешаване основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, респективно очертаване на кръга от спорни въпроси, по които е била проведена защитата на ищеца. Предвид изводите за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с оглед на действителната фактическа и правна сложност на процесуалноправния спор по чл. 248 ГПК по ч. гр. дело № 696/2014 г. на ВКС, настоящият състав на касационния съд с оглед искането на насрещната страна следва да присъди по – нисък размер на разноските, като с оглед правните разрешения в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на О. на ВКС, т. 3 не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в цитираната наредба минимален размер. Този размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от цитираната наредба възлиза на сумата 100 лв. При наличието на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът присъжда разноските с оглед изхода на спора, но в размер, който съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради това ответникът по молбата по чл. 248 ГПК следва да заплати на молителя по чл. 248 ГПК П. С. сумата 100 лв. разноски за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл следва да се допълни определението на настоящия състав на ВКС. В останалата част молбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Неоснователна е молбата по чл. 248 ГПК за присъждане на останалите суми, съставляващи разноски, а именно за изплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 28/02.12.2013 г. и разписка от 02.12.2013 г. в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК пред Варненски окръжен съд, както и за изплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 18/26.05.2014 г. и разписка от 26.05.2014 г. за настоящето производство пред ВКС по ч. гр. дело № 696/2014 г. И по двете суми искането за разноски е във връзка с правна защита чрез процесуалния представител на частния жалбоподател, по искане на последния за допълване на съдебни актове в частта за разноските – чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството по чл. 248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени. В този смисъл процедурата по чл. 248 ГПК е продължение на съдопроизводството по конкретно дело и не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл. 248 ГПК. При производството по чл. 248 ГПК спорът не е предизвикан от ответната по молбата страна и поради това същата не дължи разноски на молителя. Ето защо искането за присъждане на посочените по – горе суми на основание процесуални действия по подаване на молба по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Искането на ответника по молбата по чл. 248 ГПК, съдържащо се в становището му по чл. 248, ал. 2 ГПК за присъждане на разноски, „съразмерно с отхвърлената част от исканията на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК” не е неправено по надлежния ред – с писмена молба по чл. 248 ГПК и в срока, регламентиран в тази разпоредба, поради което не съставлява редовно сезиране на ВКС и не може да бъде разгледано в настоящето производство, в което касационният съд се произнася само при редовно сезиране по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 312 от 08.05.2014 г. по ч. гр.дело № 696/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. К. С. сумата 100 лв. разноски за производството по чл. 278, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. К. С. по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 312 от 08.05.2014 г. по ч. гр.дело № 696/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските, в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: