О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 17.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 789/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Г. Г. срещу решение № 414 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 601/2013 г. на Добрички окръжен съд.
Ответникът по касация – Д. М. П. е на становище, че липсват предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното по – горе решение състав на Добрички окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, като е потвърдил решение № 6 от 07.02.2013 г. по гр. дело № 3225/2012 г. на Добрички районен съд, с което първостепенния съд е постановил издаване на паспорт или заместващ го документ на децата В. З. Г. и П. З. Г., представлявани от тяхната майка Д. М. П., без да е необходимо съгласието на бащата З. Г. Г., както и е постановил децата В. З. Г. и П. З. Г. да напускат без съгласието на своя баща З. Г. Г. пределите на Република България за неограничен брой пътувания и пребивавания в Република К. и Европейския съюз, с краен срок – докато майката изпълнява служебните си задължения, като правен съветник към мисията Върховенство на закона на Европейския съюз – К. /E. – К./, за времето, през което не е предвидено бащата да осъществява режима на лични отношения с децата, установен с решение по гр. дело № 7863/2009 г. на СРС по отношение на детето В. Г. и решение по гр. дело № 2269/2009 г. на СРС по отношение на детето П. Г., като е присъдил разноски в полза на ищцата в размер на сумата 50 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че необходимостта от това децата да пътуват извън България и да пребивават в Република К. следва от ангажимента, който родителят, упражняващ родителските права върху тях е поел по договор с институция на Европейския съюз – майката е назначена за правен експерт в специализирана камара на Върховния съд на К. по приватизация в [населено място], считано от 18.09.2012 година. В мотивите са изложени изводи относно условията на живот на децата в К., а именно, че са обезпечени добри условия за живеене – жилище, отдадено под наем, обучение в Американското училище в К., заявено желание от страна на бабата на децата по майчина линия да ги придружава с майката и да участва при обгрижването им. Съдът е обсъдил представените по делото нови доказателства – решения на Министерски съвет, взети на основание чл. 76 от Закона за дипломатическата служба в периода 2008 г. – 2011 г. за това, че Република България оценява за намалял риска за живота и сигурността на българските граждани, командировани в Република К., като служители на български дипломатически и консулски представителства.
В приложението касаторът е поставил един въпрос, квалифициран от него по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и формулиран, както следва:
„Предвид обстоятелството, че родителските права са предоставени за упражняване на майката, това единствено и достатъчно основание ли се явява, съдът да разреши децата да пътуват с нея неограничено до Република К., със заместващо съгласие на бащата, без да се изследва, докаже и защити интереса на децата ?”. Въпросът е включен в предмета на спора, но не е съобразен с приетите от въззивния съд правни разрешения и поради това не отговаря на изискванията, определящи го като общо основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Тези изисквания са кумулативно изискуеми, а именно: въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, включен в предмета на делото; въпросът да е от значение за изхода по конкретното дело; въззивният съд да е формирал правни разрешения по него; същите разрешения да се обусловили изхода на делото. В случая това, което касаторът е посочил, като разрешение на съда във въпроса си, не е правно разрешение, прието от въззивния съд. Съдебният състав не е приел, както неправилно поддържа жалбоподателя, че предоставянето на родителските права на майката е основание – единствено и достатъчно за даване на разрешение относно издаването на необходимите лични документи, свързани с пътуването на децата в чужбина, както и с извеждането им от Република България във връзка с пътуването им в чужбина, в указаните в исковата молба държави. Приетите правни разрешения по спора по чл. 127а, ал. 2 СК са други. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени обстоятелствата, обуславящи интереса за децата да пътуват до съответните държави. Ето защо следва да се приеме, че цитирания въпрос е формулиран в хипотеза, различна от разгледаната от окръжния съд, който не е определил упражняването на родителските права, като „единствено и достатъчно основание” за даването на разрешение децата да пътуват с майката в чужбина, както и не е игнорирал интереса на децата при преценка на въпроса за извеждането им от Република България и пребиваването им в К. и държави от Европейския съюз. Напротив съдът е преценявал обосноваността на този интерес със заявените от ищцата условия на живот в К. и е приел тяхната релевантност за обезпечаване на безопасното им пребиваване и живот в съответните страни, за осигуряване на необходимите грижи за тяхното отглеждане и възпитание през време на престоя в чужбина. Освен това доказването на интереса на децата от разрешението по чл. 127а , ал. СК неправилно се възлага на съда във въпроса на касатора. В гражданският процес основаващ се на състезателното начало, страните са субекти на доказването, а съдът е участник в тази процесуална дейност, но не е неин субект. Тези съображения налагат извод за това, че във въпроса на касатора не се съдържат разрешенията, приети от окръжния съд, т.е. въпросът е въведен, без да се съобрази произнасянето на въззивната инстанция. От изложеното следва, че с въпросът, цитиран по – горе касаторът не е въвел основание за допускане на касационен контрол, отговарящо на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. В ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК е прието, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая невъвеждането по надлежния ред на правен въпрос е самостоятелно основание за недопускането на касационен контрол. Приложението не съдържа обосновка на правните разрешения, по които се е произнесъл въззивния съд, а оплаквания по чл.281, т. 3 ГПК, които не релевират основания по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като твърденията за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки, че твърди наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, касаторът не е обосновал допълнително основание по т. 3 на разпоредбата, защото не е посочил правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл и не е посочил практика, която счита за неправилна или неактуална, съответно не е изложил доводи за насоката, в която същата практика следва да бъде развита, както и не е посочил правни разпоредби, които намира за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика, по прилагането им / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4/.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 601/2013 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: