О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
гр. София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4601/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ДП „Н. Ж.” – УДВГ, [населено място] срещу решение № 138 от 01.04.2014 г. по гр. дело № 129/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по касация – П. Д. Г. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Врачански окръжен съд е потвърдил решение № 276 от 11.12.2013 г. по гр. дело № 656/2013 г. на Районен съд – Мездра, с което са уважени предявените от П. Д. Г. против ДП „Н.” – УДВГ, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция частично до размер на сумата 3701.16 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2013 г. до окончателното й изплащане, а имуществената претенция по чл. 220, ал. 1 КТ частично до размер на сумата 616.86 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2013 г. до окончателното й изплащане, с което са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 300 лв. и са присъдени разноски и държавна такса по сметка на районния съд, а за въззивното производство е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 340 лв. За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел, че липса точно решение на компетентния орган за съкращаване на щатните бройки в предприятието и работодателят не е ангажирал доказателства относно критериите, по които е извършен подбор, свързани с твърдението, че Г. се е справял незадоволително с работата. Въззивният съд се е позовал на ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, направил е извод във връзка с него, че подборът е законен само при извършена реална съпоставка на трудовите дейности на лицата, подлежащи на подбор, като оценката на нивото им на справяне с трудовите задължения следва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата им дейност.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изложено, какви изводи въззивният съд е приел относно основанието за уволнение, без да се формулира конкретен правен въпрос. Същевременно се цитира решение по гр. дело № 1819/2010 г. на ВКС, ІV г.о., което е постановено по въпрос относно друг фактически състав – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. При тези обстоятелства следва да се приеме, че страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания. В ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК е посочено още, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правен въпрос, съставляващ общо основание за допускане на касационно обжалване има за последица недопускане на касационния контрол. В случая не е налице и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът, на който е даден отговор в касационното решение по основанието за уволнение не е идентичен с въпросите, разгледани от окръжния съд. Приложението към касационната жалба съдържа и съображения по приложението на чл. 329 КТ, които освен, че не са свързани с правен въпрос, какъвто касаторът е задължен да постави, представляват неточно интерпретиране на правните разрешения по ТР № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС в резултат, на които касаторът е достигнал до изводи, противоположни на обоснованите в тълкувателното решение. Така жалбоподателят счита, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ е субективна, както и че е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Точно обратното е прието в цитираното тълкувателно решение, а именно, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол. Касаторът е цитирал текст от тълкувателното решение, възпроизвеждащо едно от двете становища в съдебната практика, а именно това, което не е прието от ОСГК. Освен това представяйки съдебна практика по чл.290 ГПК /решения на състави на ВКС, приложени по делото/ жалбоподателят не е съобразил, че тази практика е вече уеднаквена с посоченото тълкувателно решение и за това не може да послужи, като основание за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1/2009 г. на ОСГК е разяснено, че когато въззивното решение е постановено в съответствие с вече уеднаквената практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и с позоваването на решение по гр. дело № 140 /2014 г. на Кюстендилски окръжен съд и решение на окръжния съд по настоящето дело освен поради невъвеждане на правни въпроси, още и поради липсата на данни за влизане в сила на решението на Кюстендилски окръжен съд. Касаторът не се е съобразил с разясненията в цитираното по – горе ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3, съгласно които не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, т.е. съдебната практика по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК се формира от влезлите в сила съдебни актове. Цитираното решение на Кюстендилски окръжен съд, за което касаторът не е представил данни, че е влязло в сила не формира такава практика. Поради това с него не може да се обоснове противоречиво разрешаване на правен спор.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 01.04.2014 г. по гр. дело № 129/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: