4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 4124/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ц. А. Г. от [населено място] срещу определение № 147 от 07.07.2016 г. по ч.гр. дело № 2767/2016 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, второ отделение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ВКС, второ гражданско отделение /ІІ г.о./ е оставил без разглеждане искане вх. № 5660 от 31.05.2016 година на Ц. А. Г. за определяне по реда на чл. 123 ГПК на компетентния съд, който да разгледа делото, образувано по жалби вх.№ 2467/9.02.2015 г. и вх. № 2468/9.02.2015 г. срещу разпределението на суми, получени при публична продан с влязло в сила постановление за възлагане на имот с идентификатор 10135.1501.645.1.7 и публична продан на имот с идентификатор 10135.1501.645.1.5, извършени от ЧСИ З. Д., рег. № 808 с район на действие ОС-В. и е прекратил производството по ч.гр.дело № 2767 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че нормата на чл. 123 ГПК е приложима само, ако компетентният съд не може да бъде определен по правилата на Глава ХІІ „Подсъдност” ГПК, а в случая определянето на компетентния съд по спора е свързано с местната подсъдност на предявените жалби против действията на съдебен изпълнител, за което е налице правна уредба в правилата за подсъдността – чл. 120 във връзка с чл. 436, ал. 1 ГПК и процедура за разрешаване на спора за подсъдност.
Доводите за недопустимост на определението частната жалбоподателка поддържа с това, че в Глава дванадесета на ГПК не бил уреден „въпросът за подсъдността, на жалба срещу разпределение, когато изпълнителното дело е прекратено при един ЧСИ и изпратено на друг ЧСИ в друг съдебен район”. За да е процесуално недопустим съдебният акт трябва да е постановен при липсата на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, които засягат надлежното упражняване на искането за сезиране на съда /правото на иск, правото на жалба и др./. В случая касационният съд не е разглеждал молбата по същество при наличието на процесуални пречки, както и не се произнесъл по същество при отсъствието на положителни процесуални предпоставки. ВКС е изпълнил служебното си задължение за проверка на допустимостта на съдебното производство. Изводите на състава на същия съд, че компетентен съд не може да бъде определен по реда на чл. 123 ГПК, тъй като за конкретния случай е налице правна уредба за определяне на компетентния съд и правна уредба за разрешаване на спора за подсъдността са законосъобразни. Следователно освен, че определението на касационния съд е процесуално допустимо, същото е и правилно. В съответствие със закона е прието, че молбата по чл. 123 ГПК се разглежда и разрешава, когато липсва възможност за прилагане на процесуалноправната уредба за определяне на компетентния съд по правилата на Глава ХІІ „Подсъдност” ГПК, включително процедура за разглеждане на възникналия спор за подсъдност. Правилно съставът на ВКС е определил, като неотносими към преценката на въпроса за наличието на предпоставки по чл. 123 ГПК изложените в искането на Ц. А. Г. твърдения за присъединяване по молба на взискателя на изпълнителните дела на ЧСИ З. Д., рег. № 808, с район на действие Варненски окръжен съд, към изп.д. № 401049 на ЧСИ М. П. М., рег. № 786 с район на действие Софийски градски съд, за това че изпълнителните дела се намират физически при ЧСИ М. М., а представените от ЧСИ З. Д. са незаверени, не представляват годно доказателство, с невярно съдържание са, за събраното от двамата ЧСИ много повече от дължимото, за извършено престъпление от общ характер. Правилно ВКС е приел, че предпоставките по чл. 123 ГПК не могат да бъдат обосновани и с направения в искането отвод на съдиите от Варненския окръжен съд. Тези обстоятелства не съставляват предпоставки, предвиждащи възможност за разглеждане на искането по реда на чл. 123 ГПК. В случая е възникнал спор относно компетентния съд, който следва да разгледа жалбите на настоящата частна жалбоподателка против действията на съдебен изпълнител, обективирани в протокол от 02.02.2015 г. по изпълнително дело № 943/2013 г. по описа за частен съдебен изпълнител З. Д. с район на действие Варненски окръжен съд, за разпределение на събраните суми, получени при публична продан на недвижими имоти, находящи се в [населено място]. С определение № 1846 от 31.05.2016 г. по ч. гр. дело № 2426/2016 г. състав на Софийски апелативен съд /САС/ е постановил, че компетентен да се произнесе по посочените жалби е Варненски окръжен съд. Въпросът за определяне на компетентния съд е бил разрешен и с произнасянето на САС по реда на чл. 122 ГПК е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора, предвид необжалваемостта на определението по чл. 122 ГПК / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 9 в /. От изложеното се налага извод за липсата на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 123 ГПК, поради което следва да се приеме, че съставът на ВКС не е допуснал нарушение при постановяване на цитираното по – горе определение. С оглед на тези мотиви необосновано е твърдението на частната жалбоподателка, че „не е уреден въпроса за подсъдността” в конкретния случай. Необоснован е довода, че касационният съд следвало да се произнесе в открито заседание. Нормата на чл. 123 ГПК предвижда обратното, че ВКС се произнася в закрито заседание. Неправилно е становището на частната жалбоподателка, че процедурата по чл. 123 ГПК е приложима „винаги когато има особеност на казуса, спрямо изричната норма“, тъй като процедурата по чл. 123 ГПК се прилага само при наличие на съответните предпоставки, разгледани по – горе, които в случая не са налице. Не е допустимо пререшаване на спора за подсъдността, който се разглежда по чл. 122 ГПК чрез прилагане на процедура по чл. 123 ГПК. Уредбата по чл. 123 ГПК има относимост към определяне на родово и местно компетентния съд, който следва да разгледа правен спор само при неприложимост на правилата по Глава дванадесета от ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение трябва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 147 от 07.07.2016 г. по ч.гр. дело № 2767/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: