О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 26.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 92/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Военно окръжие-П.,чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. В. срещу П. Б. П. срещу решение № 393/ 21.07.2014 г. по гр.д.№ 412/ 2014 г. на Плевенския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба П. Б. П. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника й адв.Ю. С. , я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 456-І/21.03.2014 г. по гр.д.№ 195/2014 г. на Районен съд-Плевен, с което са уважени предявените от ищцата-ответник по касационната жалба в настоящото производство, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ и е отменена като незаконосъобразна заповед № 3-ЛС-08/20.12.2013 г. на началника на Военно окръжие-П., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт” и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1 824,90 лв. за времето през което е останала без работа в периода 20.12.2013 г.-07.03.2014 г.,ведно със законната лихва и са присъдени разноски.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с ЕР №1270/26.07.2012 г. на ТЕЛК за психични заболявания на ищцата е призната временна нетрудоспособност при водеща диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство,сегашен епизод ,умерено тежък”, което е изготвено по повод обжалване от страна на работодателя на представен болничен лист.Това заболяване е психично по смисъла на чл.1 ал.1 т.5 от Наредба №5/20.02.1987 г. на министъра на здравеопазването за болестите,при които работниците,боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333 ал.1 КТ.Следвало е ищцата да се ползва от закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 КТ,но същата е била нарушена от работодателя.Той е издал заповедта за уволнение без да поиска разрешение от инспекцията по труда и без да вземе мнението на ТЕЛК и така е нарушил чл. 333 ал.1 и ал.2 КТ.Въззивният съд е приел за неоснователно позоваването му на свидетелство за проведен периодичен здравен преглед, издадено от Център за психично здраве и превенция при ВМА-София, тъй като заболяването е установено с ЕР и за доказване на настъпила промяна в здравословното състояние на лицето е необходимо издаване на последващо решение на ТЕЛК.Изводът на ТЕЛК е подкрепен и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, назначена от въззивния съд.Направен е извод,че след като работодателят е нарушил установената предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ ,то заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде отменена на това основание, с произтичащите законови последици.Извън изложените съображения е въззивният съд е посочил , че възприема изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК счита същите за мотиви и на постановения от него съдебен акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище ,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. Извежда следния въпрос при липса на съдебна практика:
-трябва ли да се прилага закрилата при уволнение ,след като е налице основание за прекратяване на трудовия договор,което не е изрично посочено в чл.1 от Наредба № 5/1987 г.
Въпросът не е релевантен, тъй като по него въззивният съд не е формирал правни изводи. Не е обосновано и допълнителното основание . Налице е пределно ясен законов текст, в който е указано в кои случаи следва да се прилага закрилата при уволнение.
Касаторът излага и подробни оплаквания ,че въззивният съд не е обсъдил целия събран доказателствен материал,че не е указал на страните,че не сочат доказателства за установяване на факти от съществено значение.Посочва,че ищцата към момента на уволнението не разполага с медицински документи за заболяването си, а представените такива касаят само временна нетрудоспособност,без да има данни за последващия двегодишен период и без да е съобразено установеното от проведения медицински преглед в Центъра за психично здраве към ВМА. Във връзка с тези оплаквания не е формулиран правен въпрос.
По- нататък в изложението касаторът отправя следното питане:
-възможно ли е работодателят да изпълни задължението си да събере данни касаещи здравословното състояние на даден служител, въпреки че същият е действал недобросъвестно и е укрил данни за евентуално заболяване.
Твърди,че при проведения преглед от психиатър ,на който е изпратена от работодателя, ищцата или е твърдяла,че е психично здрава и не е дала информация за здравословното си състояние, или е нямала заболяване .Навежда довод, че въззивният съд не обсъдил и заключението на вещото лице, според което състоянието на ищцата преминава през състояния на ремисия и при проведения преглед е възможно да бъде диагностицирана като психично здрава, ако не е дала предходни данни. Въпросът е формулиран в хипотеза, по която въззивният съд не е формирал фактически изводи, а именно, че е налице недобросъвестно поведение от страна на ищцата и укриване на данни за заболяването й .Той е обусловен от становището на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Касаторът намира,че е налице противоречива съдебна практика, тъй като в решение на ВКС по гр.д.№952/2002 г., ІІІ г.о. е прието, че когато работникът не е изпълнил задължението си да представи на работодателя документи за наличието на заболяване, той сам е станал пречка за развитие на процедура пред ТЕЛК и пред Инспекцията по труда, респективно да се позовава на закрила при уволнение.Същевременно в решение на ВКС, по гр.д.№ 477/ 2010 г.,ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че няма значение дали работникът е изпълнил задължението си по Наредба №5/1987 г.,закрилата се прилага независимо дали работодателят е бил уведомен и дали са представени медицински документи за заболяването. Не може да се сподели становището на касатора,че е налице противоречива съдебна практика. Със създаването на задължителна такава по чл. 290 ГПК следва да се приеме,че противоречието е преодоляно. Постановени са редица решения на ВКС, в които е прието идентично становище:по гр.д.№852/2009 г. и гр.д.№767/2010 г. на ІV г.о, гр.д.№1644/2009 г.,на ІІІ г.о. и други, а именно,че закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 КТ има обективен характер и важи винаги,когато работникът страда от заболяване и че не е вменено задължение на работника да уведоми работодателя предварително за наличното заболяване .Освен това практиката приема за злоупотреба умишленото заблуждаване на работодателя, че работникът не страда от заболяване, но не и укриване на пълната информация от провеждащ преглед лекар.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловен от правните изводи, които е направил въззивния съд ,от значение за изхода на конкретното дело.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. С въпросите поставени от касатора не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като по първия въззивният съд не се е произнасял, а вторият е детерминиран от становището му за неправилност на обжалваното решение и също е формулиран в хипотеза, която не е разглеждана.За да бъде обосновано допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика, касаторът следва да обоснове в какво се изразява неяснотата, непълнотата или противоречивостта на конкретна правна норма, чието тълкуване иска.Всичко това не е сторено.
Ответницата по касационната жалба е поискала да й бъдат присъдени разноски за това производство, което с оглед изхода на делото и отразеното в представения договор за правно съдействие и защита плащане в брой на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 923/21.07.2014 г. по гр.д.№412/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Военно окръжие-П. да заплати на П. Б. П. сумата 500 /петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: