О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 22.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3796/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от С. Д. К. срещу определение № 39 /15.01.2014 г. по гр.д.№196/2010 г. на Габровския окръжен съд.
Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно са оставени без разглеждане молбите му вх. 64/09.01.2014 г. и вх. 83/10.01.2014 г. , които квалифицира по чл. 193 ГПК /отм./ за допълване на постановеното по делото решение № 371/25.11.2013 г. по гр.д.№196/2010 г. на Габровския окръжен съд с произнасяне с отделен диспозитив по предявения от него иск по чл. 118 ГПК /отм./.Счита,че като не е формулиран такъв, не е налице произнасяне по този иск. Твърди,че обжалваното определение е произнесено след като е починала съделителката М. Х., но не са коституирани като страни в производството нейните наследници.
Ответникът по частната жалба П. Л. С., в писмен отговор, подаден чрез особения му представител адв.З. И. я оспорва.Останалите страни не изразяват становище.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима,но не е основателна.
С решение № 371/25.11.2013 г. по гр.д.№196/2010 г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение № 585/07.11.2008 г. по гр.д.№325/2002 г. на Габровския районен съд, поправено с решение № 2384/23.10.2009 г. по същото дело. С него е допусната делба на подробно описани имоти между страните по делото и са определени дяловете им и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя инцидентен установителен иск/ИУИ/ за установяване неистинността на вписаните обстоятелства в книгата на акционерите на АД Барутна фабрика „Е.” относно партидите на И. И. Н. и [фирма].Изложени са подробни мотиви във връзка с иска по чл. 118 ГПК /отм/.,относно броя на акциите, които са притежавали акционерите , респективно дяловете на съделителите. С първата молба жалбоподателят е поискал да се допълни въззивното решение,като съдът се произнесе по предявения ИУИ относно това, кой е собственик на акциите на И. И. Н. и на [фирма],както и кой е собственик на акциите вписани за пръв път в книгата на акционерите на името на И. Н., М. А. и Х. Г., след което да определи дела на съделителите в делбените имоти. Впоследствие с частната жалба заявява,че споменаването на имената на последните две лица се дължи на допусната от него грешка.С втората молба е посочил,че прави искане съдът да се произнесе с отделен диспозитив по този иск. С обжалваното определение молбите са оставени без разглеждане. Въззивният съд е приел, че не са направени оплаквания за непълнота на диспозитива, а по същество се правят искания , относими към мотивите на решението на въззивния съд във връзка с установяване правата на страните в съсобствеността. Относно искането да се допълни решението с произнасяне кой е собственик на акциите на посочените лица посочва,че не е предявяван такъв ИУИ и поради това не е налице произнасяне не по цялото искане.Намира за недопустимо и искането за произнасяне с отделен диспозитив относно предявения ИУИ, с оглед фазата в която се намира делото.
Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. По същество те са по правилността на решението,постановено от въззивния съд и са предмет на друго производство. В мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения във връзка със записванията в книгата на акционерите на посочените лица, а отделен диспозитив относно потвърждаването на първоинстанционното решение в частта относно ИУИ не е необходим, след като то е потвърдено в цялост.Поради това правилно молбите за допълване на въззивното решение са оставени без разглеждане. Що се отнася до оплакванията ,че не е конституиран правоприемник на починалата съделителка М. Х. преди постановяване на обжалваното определение, с оглед недопустимостта на молбите на жалбоподателя за допълване на въззивното решение, не е необходимо производство по размяна на книжа.Тези оплаквания са израз на несъгласието му с резултата по тях, но не са във връзка с допустимостта им.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 /15.01.2014 г. по гр.д.№196/2010 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: