О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, , 21.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6824/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Н. Т. срещу решението от 27.06.2014 г. по гр. дело № 8364/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Б въззивен състав.
Ответникът по касация – Комисия за финансов надзор, [населено място] поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е отменил решение от 12.04.2012 г. по гр. дело № 36710/2011 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 53 състав и вместо него е постановил друго за отхвърляне на исковете, предявени от В. Н. Т. против Комисия за финансов надзор, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като е присъдил разноски в полза на въззивника за първоинстанционното производство в размер на сумата 830 лв. и за второинстанционното производство в размер на сумата 577.18 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че законосъобразно е извършено уволнението, предмет на заповед № Р – 07 – 255/28.06.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В. Т. относно заеманата длъжност „директор на Дирекция „Правна и методология на финансовия надзор” на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Решаващият извод за законосъобразност на уволнението СГС е обосновал с това, че през един продължителен период от време ищцата не е показала достатъчно умения за изпълнение на възложените й правомощия, включващи разпределяне и планиране на работата на служителите от посочената дирекция, упражняване на ефективен контрол за изпълнение на възложеното и създаването на условия за работа в екип, позволила е неравномерно разпределение на работа между отделните служители, създаване на напрежение в колектива, не е показала способност за даване на ясни указания на служителите, в какъв смисъл следва да бъде извършена работата, не е насърчавала служителите към самостоятелност, нито е поощрявала служителите, изпълнили качествено задачите, които са им били възложени. Въззивният съд е обсъдил възраженията на ищцата, като е изложил мотиви за това, че през по – голяма част от периода 2010 г. – 2011 г., за който същата поддържа, че е била в разрешен отпуск или в задгранична командировка тя е била на работа, била е длъжна да упражнява ефективно трудовите си функции, което не е сторила, а освен посочените мотиви съдът е развил и други, съгласно които още в периода 2007 г- – 2008 г. в дирекцията ръководена от ищцата имало проблеми, засягащи нейните функции, които не са били разрешени. Обсъдено е в мотивите възражението на ищцата, че не било посочено актуалното наименование на процесната дирекция, като е прието, че в заповедта е отразено наименованието на звеното, ръководено от ищцата съобразно новия правилник, а посочването на старото наименование и старата длъжност в разпоредителната част на заповедта не я опорочава. Въззивният съд е приел, че липсата на длъжностна характеристика на „новата длъжност” не променя извода за наличието на факти, обосноваващи приложеното от работодателя основание за уволнение предвид покриване предмета на дейност на Дирекция „Правна” с този на „старата дирекция”, както и предвид естеството на процесната длъжност, като ръководна, изискваща умения за работа с подчинените, способност за правилно разпределение на задачите между тях и за своевременен контрол на работата им.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа изложение, формулирано както следва: „ІІІ. Съмненията за нищожност на съдебното решение, изложени в раздел І на касационната жалба налагат проверка на този въпрос”. Посочено е, че „Забавяне на делото поставя съмнение в законността на съдебния състав, постановил решението, тъй като няма данни дали всички участници в този състав в деня на постановяване на решението са член – съдии в СГС”. Съгласно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело / т.д./ № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия /ОСГКТК/ на Върховния касационен съд /ВКС/, касационният съд в стадия на селектиране на касационната жалба преценява вероятността обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо. След извършена служебна проверка настоящият състав на ВКС приема, че липсват данни обжалваното въззивно решение да е нищожно или процесуално недопустимо. От извършената служебна справка се установява, че за периода от 12.11.2012 г. /датата на съдебното заседание, в което въззивният съд е дал ход на делото по същество/ до 27.06.2014 г. /датата на обявяване на въззивното решение/ съдиите З. Х. и Х. М. са били член – съдии в Софийски градски съд, а младши съдия В. П. е бил член – съдия в Софийски градски съд за периода от 01.10.2010 г. до 01.10.2013 г. включително, като от 02.10.2013 г. същият е встъпил в длъжност съдия в Софийски районен съд, където работи и понастоящем. Съгласно ТР № 1/2011 от 10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГКТК на ВКС съдебното решение, при подписването на което някои от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. Младши съдия В. П. към момента на обявяване на решението е бил вече съдия в Софийски районен съд и съгласно приетото разрешение в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС обжалваното въззивно решение не е нищожно. При извършената служебна проверка във връзка с допустимостта на съдебните производства, наличието на право на иск, надлежното му упражняване, наличието на право на въззивна жалба и надлежното й упражняване не се установяват процесуални пречки за разглеждане на делото по същество. С оглед на изложеното ВКС в настоящият си състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В приложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по редица от въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, както и че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочен от касатора „въпроса за обсъждане на доказателствата”, формулиран както следва: „І.1. Необходимостта от обсъждането на всички доказателства и доводи на страните е изтъквана непрекъснато, методично, систематично и еднозначно от различни състави на Върховния касационен съд в практиката по реда на чл. 290 ГПК (както и преди това по реда на ГПК-отм.)”. В приложението не са посочени доказателствата, които не са анализирани от съда, а се препраща към раздел І.2 на касационната жалба, в който са отразени оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 е правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и изводите му са обусловили изхода на делото. В случая жалбоподателката чрез пълномощика си – адвокат Б. не е посочила в приложението необсъдените доказателства и тяхната релевантност за изхода на спора, а е препратила към раздел І.2 на касационната жалба, в който се изразява недоволство от изводите на второинстанционния съд, от обстоятелствата които съдебният състав според страната е следвало да приеме за установени, но не е приел за установени. Дори в касационната жалба, раздел І.2 не е направено разграничение между доказателствата, които жалбоподателката счита за необсъдени и доказателствата, които според нея са обсъдени от съда, но намира изводите му за необосновани. Освен това несъгласието на жалбоподателката с приети от съда изводи не съставлява отклонение от разрешенията в съдебната практика, за обсъждане на доказателствата, а нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост на изводите, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изисква приложението да е мотивирано, като съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 ГПК касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Необсъждането на доказателствата се проявява в различни форми, поради което касаторът е задължен да въведе общото основание за допускане на касационно обжалване в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с конкретен въпрос, очертаващ как въззивният съд се е отклонил от съдебната практика, уеднаквяваща правните разрешения в тази област. Във връзка с изложеното е необходимо да се отбележи, че в приложението липсва съпоставка на разрешенията във въззивното решение и приложената практика по чл. 290 ГПК, на която страната се позовава. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле с тази част от приложението, съответно трябва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В следващата част от приложението, като въпрос е изложен следният текст: „І.2. Уволнителният акт по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква мотивация, сравнима с длъжностна характеристика на лицето, чието трудово правоотношение се прекратява”. Твърдението на страната е за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Като доводи жалбоподателката чрез адвокат Б. е посочила, че неправилно въззивният съд приел, че тя не притежава качества за изпълняваната работа, както и това, че съдът не оценил факта, че липса длъжностна характеристика. Въпросът произтича от становище на жалбоподателката, поддържано в процеса, а следва да бъде поставен с оглед на правните разрешения на въззивния съд, за да се прецени дали изводите на съдебния състав са в съответствие или в противоречие с практиката, на която страната се позовава /съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. В този смисъл цитираният текст не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Становището на ищцата, сега касатор не кореспондира и с решенията по чл. 290 ГПК, на които се позовава. Решението по гр. дело № 124/2011 г. на ВКС, състав на ІV г.о. дава отговори на въпросите, какво трябва да бъде съдържанието на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, т.е. че следва заповедта да бъде мотивирана и дали сравняването на качествата на отделните работници е елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, по който въпрос ВКС е приел, че сравняването на качествата не е елемент от фактическия състав на чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Следователно това касационно решение съдържа разрешения, които нямат относимост към горния въпрос. В решението по гр. дело № 1611/2009 г. на ВКС, състав на ІV г.о. е разяснено, че естеството на възложената работа, определя качествата, необходими за изпълнението й, извод от който въззивния съд не се е отклонил и който не съвпада с доводите на жалбоподателката за обусловеността на качествата от длъжностната характеристика. Освен това в решението е разяснено, че в заповедта е достатъчно да бъде посочен начина, по който работника се справя с работата или задълженията, които не е в състояние да изпълни, за да е налице състава на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и че в тежест на работодателят е да докаже липсата на претендираните качества. По тези правни разрешения не е изготвено мотивирано приложение, а и въззивният съд не се е отклонил от тях, т.е. не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По другите две решения, съответно решение по гр. дело № 865/2011 г. и решение по гр. дело № 854/2011 г. на състави на ІІІ г.о. липсва идентичност на въпросите, по първото въпросът е за хипотеза на излагане на липсващите качества и изводите, до които работодателят е достигнал за липсата им в различни актове – заповед и доклади, а по второто е за несъответствие на посочените липсващи качества на работника или служителя в заповедта за уволнение и предизвестието. Поради това с тези решения не се обосновават допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно и с втория въпрос страната не релевира предпоставки за допускане на касационно обжалване. В следващата част от приложението жалбоподателката чрез процесуалния си представител квалифицира, като въпрос следния текст: „І.3. Съдът допусна мотивиране на уволнителния акт постфактум чрез свидетелски показания или други доказателства едва в съдебния процес за проверка на законосъобразността на този акт”. Изложеното твърдение произтича от становище на страната, като не са съобразени решаващите мотиви във въззивното решение, обусловили изхода на делото. В тези мотиви са изложени съображения за потвърждаване на констатациите в процесната заповед за уволнение от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като липсва извод, че работника или служителя може да бъде уволнен на основание, различно от отразеното в заповедта за уволнение. Поради това цитираното по – горе твърдение, което не е и конкретизирано, като не е посочено за кои обстоятелства, които не са описани в заповедта, предмет на спора, съдът е допуснал мотивиране на уволнителния акт „постфактум” чрез доказателства, събрани в съдебния процес, не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание е достатъчен мотив за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с тази част на приложението жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложението, като основание за допускане на касационно обжалване е квалифициран следния текст: „І.4. Произнасянето на въззивния съд по всички въпроси в съдебното решение е в нарушение на изискванията на глава 25 от ГПК”. Изложението в тази част има характеристиката на оплакване за нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като не е формулирано като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК с изложение на конкретните обстоятелства при разглеждането, на които въззивният съд е процедирал в противоречие с разрешенията в касационното решение, на което страната се позовава. Последната не е направила съпоставка на въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл и въпросите, по които ВКС се е произнесъл с решението си по гр. дело № 1168/2010 г. на състав на ІV г.о., за да може да се прецени твърдяното противоречие. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с тази част на приложението жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка, с които е изложено следното: „ІІ.1. Съдът категорично се отклонява от основно начало на гражданския процес, въздигнато в разпоредбата на чл. 13 от ГПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок”. Видно от цитата не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е изведен довод. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изисква приложението да е мотивирано, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 ГПК/. Не е обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез въвеждане на мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, която според жалбоподателката е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството, респективно при липсата на такава чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуващата според жалбоподателката непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението им /в този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС /. Предвид изложеното с тази част от приложението не е релевирано основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В приложението се съдържа още и следното изложение с оглед, на което се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „ІІ.2. Произнасяйки се относно приложимостта на закрилата по чл. 333 КТ, съдът приема, че възражението ни за незаконност на уволнението поради това, че разрешението на Инспекцията по труда не е получено своевременно от работодателя, е преклудирано, защото такова фактическо твърдение не било направено в исковата молба”. Цитираният текст отново не обективира правен въпрос, а отразява приетото от въззивния съд – негов извод. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 не правните изводи на въззивния съд, а въпросите, произтичащи от тях и поставени от касатора са общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както вече се посочи тези въпроси не могат да бъдат изведени от касационния съд, а трябва да бъдат формулирани от касатора. Освен това и в тази част на приложението липсва мотивирано изложение на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се отбележи още, че практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 475/2011 г. на ВКС, състав на ІV г.о./ е, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, като въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Поради това не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението се съдържа още и следното изложение с оглед, на което се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „ІІ.3. Съдът преценява въпрос, за който няма специални знания”. Доводите са по чл. 281, т. 3 ГПК и в тях е развито становището, че твърдението в исковата молба за липсата на подпис върху процесната заповед от председателя на комисията е следвало да бъде прието от въззивния съд за доказано. Посоченият цитат от приложението не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произтича от становище на страната, а правният въпрос според разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС се извежда не от становище на страната, а от решаващите изводи на въззивния съд. Тези изводи се основават на разрешения, приети в ТР от 11.01.2013 г. по т. д. № 6/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение по гр. дело № 1284/2012 г. на ВКС, състав на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно въззивното решение е съобразено с разясненията в задължителната съдебна практика, съгласно които работодателят или негов надлежен представител могат винаги да потвърдят с писмен акт /дори с отговора на исковата молба, както е и в процесния случай/ извършените правни действия без представителна власт или с ненадлежно учредена представителна власт. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както поради липсата на мотивирано изложение на това основание, така и поради уеднаквената вече практика по повдигнатия въпрос, която е задължителна и при наличието, на която не се формира основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата разноски за касационното производство, адвокатско възнаграждение с оглед правната защита, извършена от юрисконсулт. Определено по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията същото е в размер на 1196.82 лв., но предвид направеното искане за разноски с отговора на касационната жалба жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата сумата 915.78 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.06.2014 г. по гр. дело № 8364/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Б въззивен състав.
ОСЪЖДА В. Н. Т. да заплати на Комисията за финансов надзор, [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 915.78 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: