6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 371
гр. София, 08.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 244 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на УМБАЛ [фирма], [населено място] срещу решение от 30.06.2015 г. по гр. дело № 1353/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Г въззивен състав.
Ответникът С. В. Д. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение от 02.12.2014 г. по гр. дело № 35613/2014 г. на Софийски районен съд /СРС/, гражданско отделение, 78 състав, с което са уважени предявените от С. В. Д. искове срещу настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 3447.02 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 1224 лв., а по сметка на СРС в размер на сумата 387.88 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповед № 213/23.05.2014 г. по чл. 188, т. 3 КТ за уволнение на ищеца от длъжността „началник клиника по кардиология” е немотивирана, тъй като няма обозначение на началото и края на периода на изложените в нея нарушения. С оглед на приетия извод съдът е посочил, че нарушението на изискването за мотивиране на заповедта е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на уволнението на ищеца. Изложени са съображения за неспазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, както и за неизпълнение от работодателя на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за описание на конкретните нарушения с обективните и субективните им признаци. Решаващият състав е определил обстоятелствата, изложени в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, като констатации за нарушения, които не са конкретизирани в достатъчна степен, а са бланкетно формулирани и не е ясно какви точно са действията и бездействията на ищеца.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че СГС се е произнесъл „по съществен материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и поради противоречие на обжалваното решение с т. 12 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса – дали въззивния съд е изпълнил задължението си да постанови своя акт, след ОБЕКТИВНА преценка на всички ангажирани по делото доказателства, както и поради противоречие с т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г.”. По поставения въпрос не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият въпрос не съдържа изложение на допуснатите от СГС отклонения от разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика. Въпросът не отразява с какви процесуални действия или бездействия въззивният съд е достигнал до разрешения, различни от приетите в т. 12 от ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Същият въпрос не очертава и процедиране на СГС в отклонение от т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Поради това следва да се приеме, че с поставянето на въпроса не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обосновано и приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради липсата на мотивирано изложение на допълнителни основания по нормата. Липсата на основания по тези разпоредби има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът е поставил въпроси, които е формулирал, както следва: „Кога се зачита, че изложените мотиви в заповед за уволнение са „достатъчни” за удовлетворяване на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.” ; „При наличието на писмени обяснения, от които става ясно, че на наказания е поднесено по разбираем начин посоченото в заповедта и той безспорно е разбрал същността на предявените му нарушения, следва ли да се счита, че е преграден пътя му за защита, и не са постигнати целите на разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ? ; „Изхождайки от по-сложния и специфичен характер на трудовото правоотношение, на каквато специфика е носител всеки заемащ длъжността, НАЧАЛНИК НА БОЛНИЧНА КЛИНИКА – следва ли да се изисква времева конкретизация като точни дати, при вече посочен едногодишен период от извършването на визираните нарушения, за да се зачете съответствието на дадена заповед за уволнение, към разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ?” ; „След като не би могъл точно да определи задълженията на уволнения, респективно – качеството на изпълнение, при положение че не се е запознал със съдържанието на основния документ – работната програма /проект, и след като не е подложил на преценка резултатите от извършената проверка, следва ли да се приеме, че Въззивния съд е дал обективна преценка на работата на уволнения, за да стигне до извода, че „Изброените нарушения не става ясно, как те се отнасят към работата на ищеца”? ; „Следва ли винаги да се обсъждат допуснатите от съда и вече дадени свидетелски показания?” ; „Изхождайки от обществената сфера на дейност, относима към конкретния случай, а именно – здравеопазването, явяващо се една от най-чувствителните обществени сфери, а от друга страна – нарушенията и последствията от поведението на уволнения – кое следва да има приоритет при постановяване на съдебно решение – общественият интерес или интереса на отделната личност?”.
Първият от цитираните въпроси не може да се отнесе към конкретно правно разрешение на въззивния съд, тъй като съдебният състав е изложил правни изводи във връзка с допуснати от работодателя нарушения по чл. 195, ал. 1 КТ, засягащи изискването за отразяване в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, кога е извършено нарушението, следващото от него изискване за спазване на чл. 194, ал. 1 КТ, задължението работодателят да опише дисциплинарните нарушения с обективни и субективни признаци. Въпросът е общ и необвързан с решаващ мотив във въвзивното решение. Вместо въвеждане на въпрос, по който СГС е обосновал съображения, съдържащи тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ, касаторът е изложил становището си за начина, по който според него е правилно да се мотивира заповедта. Становището му не е съобразено с практиката по чл. 290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 3731/2013 г., решение по гр. дело № 723/2009 г., решение по гр. дело № 38/2009 г. на състави на ВКС, ІV г.о./, включително тази, която е приложил, тъй като мотивирането на уволнението по чл. 188, т. 3 КТ чрез препращане в заповедта към други документи, предпоставя мотивиране на нарушенията в тези документи и узнаване на тяхното съдържание от ищеца – обстоятелства, които не са установени по спора. Напротив още в исковата молба е посочено, че на ищеца не е представен протокола от извършената проверка. СГС е посочил в мотивите на решението, че отразяването на определен период на извършване на нарушенията е позволено от закона, но в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание такова посочване на е извършено, тъй като няма начало и край на периода на извършване на нарушенията. По така приетото разрешение страната не е обосновала отклонение на въззивния съд от задължителната съдебна практика, напротив изводите на съда са в съответствие със същата. Вторият по реда на изложението и цитирането по- горе въпрос, произтича изцяло от становище на страната за това че ищецът бил „разбрал същността на предявените му нарушения”, което според нея ставало ясно от писмените му обяснения. Въпрос, който произтича от становище на страната не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК е разяснено с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 което жалбоподателят не е съобразил и в което изрично е отразено, че общото основание е въпрос, по който окръжният съд се е произнесъл. Общото основание не е въпрос, по който страната е развила становище, както в случая е процедирал жалбоподателя. Последния не е релевирал предпоставки за допускане на касационен контрол. ОСГКТК на ВКС в споменатото тълкувателно решение е разяснило още и това, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая липсва и обосновка на отклонение на въззивния съд от практиката, на която дружеството се позовава, тъй като в приложението цитираните касационни решения не са съпоставени с нито един от въведените въпроси. Третият по реда на изложението въпрос отново засяга разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, като страната го е конкретизирала с текста – „следва ли да се изисква времева конкретизация като точни дати, при вече посочен едногодишен период от извършването на визираните нарушения, за да се зачете съответствието на дадена заповед за уволнение, към разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ”. По този въпрос следва да се има предвид вече изложеното по – горе за конкретизиране на нарушенията в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ чрез определяне на периода на извършването им с посочване на началния и краен момент на периода. И по трите въпроса страната въпреки позоваването на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, не е обосновала допълнителни основания чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез посочване на конкретни норми и обосноваване на тяхната непълнота, неяснота или противоречивост. Касаторът не е съобразил разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че с поставените въпроси жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Четвъртият по реда на изложението въпрос е фактически, тъй като не засяга въпроси, по които СГС е обосновал правни разрешения, а преценка на факти, която според страната не е извършена поради незапознаване с „работната програма/ проект и след като не е подложил на преценка резултатите от извършената проверка”. Въпросът засяга и обосноваността на изводи на въззивния съд – за „обективна преценка на работата на уволнение”, който е въпрос по съществото на спора и не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от цитираното по – горе ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/2009 г. общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се формира от правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и изводите му са обусловили изхода на делото, а в случая цитираният въпрос е фактически и относим към съществото на спора. По този въпрос в приложението не е обосновано допълнително основание, а са изложени доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и които не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Петият въпрос е поставен с оглед становище на страната за необсъждане от въззивния съд на доводи, които имат значение за решаване на делото, като въпросът е зададен общо, без да се посочат свидетелските показания, които според страната е следвало да се обсъдят и които не са посочени и в доводите в приложението. Така въведен същият въпрос, произтича от становище на касатора, който не е поставил правен въпрос във връзка с разрешението, обосновано в мотивите на въззивното решение, съгласно което свидетелските показания не са обсъдени поради конкретна причина, а именно че липсата на някои от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 195, ал. 1 КТ е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. И по този въпрос трябва да се има предвид вече изложеното за това, че въпрос, изведен от становище на касатора не релевира общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания основания за това. В случая допълнителни основания не са изложени, а са развити доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. Последният по реда на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не притежава характеристиката на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не го е разглеждал, а съдържанието му произтича от неустановени по делото обстоятелства – „нарушенията и последствията от поведението на уволнения”. Въпросът е формулиран не с оглед на приети от въззивния съд разрешения по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, а въз основа на твърдения на касатора за извършени от ищеца дисциплинарни нарушения. Въпрос, изведен от твърдения на жалбоподателя не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като е формулирал цитирания въпрос въз основа на твърденията си, вместо въз основа на развитите от въззивния съд разрешения касаторът не е обосновал основание за допускане на касационен контрол. Доводите, които е изложил във връзка с посочения въпрос имат същия характер – на твърдения, според които „Въззивният съд, с така постановеното решение е погазил този интерес, като е защитил доказано недобросъвестен служител”. Не са обосновани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, чрез мотивиране на отклонение на въззивния съд от каузалната или задължителна съдебна практика, както и чрез мотивиране на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2015 г. по гр. дело № 1353/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: