О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 25.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести март и две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 119/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Г. – М.”-АД, представлявано от изп. директор С. А. и процесуален представител юрисконсулт М. С. срещу решение № 382/ 08.10.2013 г. по гр.д.№ 323/ 2013 г. на Смолянския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Я. Е. М. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Ищецът-ответник по касационната жалба в настоящото производство, е претендирал с иск по чл.200 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 23 770 лв., от които 15 000 лв. за вредите, причинени от счупване на дясна подбедрица , ведно със законната лихва от 01.04.2011 г., 3 770 лв. за вредите, причинени от счупване на два предни зъба на долната челюст, ведно със законната лихва от 01.04.2011 г., 5000 лв. за вредите, причинени от заболяването му от захарен диабет тип 2, ведно със законната лихва от 29.02.2012 г. и 1230 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди за остеосинтезни средства. Въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд в отхвърлителните му части , присъждайки допълнителни обезщетения за неимуществени вреди от счупването на дясната подбедрица до размер на 10 005,88 лв. и от счупването на два предни зъба на долна челюст до размер на сумата 3000 лв.Потвърдил е същото в останалите обжалвани отхвърлителни части до пълния размер на претендираните суми.В частите, с които искът е бил отхвърлен относно обезщетението за неимуществени вреди поради заболяване от захарен диабет и уважен за обезщетение за имуществени вреди за остеосинтезни средства, като необжалвани, то е влязло в сила. Присъдени са и разноски и д.такси съобразно уважената част от иска. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е работил като подземен работник Мини І степен по трудово правоотношение с касатора. На 01.04.2011 г. претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. В момента , в който изчаквал асансьора, застанал върху силов кабел. Контраверсът на шахтата, изравнявайки се със същия хоризонт, захванал кабела и го изпънал, ищецът бил изхвърлен на височина 4 м и паднал върху релсов път. Ударил се върху недействащ ступор, при което счупил десния си крак . Глътнал езика си и загубил съзнание. Намиращи се в близост колеги, които му оказвали първа помощ, при отварянето на устата ,счупили двата предни долни зъба, извадили езика и възстановили дишането му. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е установено, че ищецът е бил опериран по спешност, поставена му е метална остеосинтеза с външен фиксатор, който е свален на седмия месец. През острия период след травмата не е можел да стъпва с този крак, бил е с оток и костни крепитации. След операцията останал отокът в дясната подбедрица от венозния застой и увредените меки тъкани. Търпял периодични болки , които впоследствие се появявали при физическо натоварване и продължителен изправен стоеж. Въззивният съд счел за неоснователно възражението, че счупването на зъбите не е отразено в Разпореждането за трудова злополука по чл.60 ал.1 КСО и поради това не следва да се присъжда обезщетение за това увреждане. В съответствие със заключението на СМЕ е приел, че загубата на зъбите и необходимостта от последващо лечение е в пряка връзка със злополуката, последствията са резултат от инцидента и взетите животоспасяващи мерки, налице причинно-следствена връзка и че тези вреди също подлежат на обезщетяване по реда на чл.200 КТ. Ищецът е бил с изключително здраво съзъбие преди травмата.За възстановяване на счупените зъби е бил изработен металокерамичен мост, който е фиксиран на двата кучешки зъба и така е възстановена говорната, дъвкателна и естетична функция на долната зъбна редица. Избиването на зъбите му е причинило болки от отворените кървящи алвеоли за период от 7-10 дни и е създало затруднение на храненето и говора, освен това предните зъби оформят лицето и са от значение за добрия външен вид . Поради това е уважил иска за още 3000 лв. Счел е за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на ищеца. Пострадалият и останалите работници не са били предупредени, че на мястото за изчакване на асансьора е разпънат кабел, който създава опасност. Ищецът не е нарушил правила на безопасност, с които да е бил запознат и да е пренебрегнал. Въззивният съд е направил извод, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за търпените болки и страдания от счупването на крака в размер на 2 705,88 лв. изобщо не отговаря на критерия за справедливост.Не е съобразено, че в началото ищецът е бил напълно неподвижен и допълнително стресиран от обслужването на легло, бил на 15-дневно болнично лечение, не можел да се обслужва сам в продължение на 7-8 месеца.Необходимо е било да лежи почти постоянно, поради болките в гърба, които изпитвал, когато кракът не е вдигнат нагоре. Болките продължават и сега, тъй като при продължително стоене прав кракът се подува . Поради това е присъдил още 7 300 лв.Общо искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 13 005,80 лв.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Намира, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и счупването на предните долни зъби, след като това увреждане не е посочено като последица от злополуката в Разпореждането на НОИ и в Протокола за разследването й .Счита, че след приемане на КСО и Наредбата за установяване , разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, установяването на факта на трудова злополука не може да се извърши по съдебен ред.Извежда следните обуславящи изхода на делото въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд:
-допустимо ли е при иск по чл.200 КТ, по съдебен ред, чрез свидетелски показания и СМЕ да се установява наличие на настъпили увреждания и причинна връзка между тях и трудовата злополука, при условие, че в Протокола за разследване на трудовата злополука по чл.60 КСО не се сочат такива причинени вреди;
-допустима ли е претенция по чл.200 КТ, основана само на заключение на вещо лице по СМЕ и свидетелски показания, без да се изследва въпросът за наличието или липсата на произнасяне в Протокол за разследване на трудовата злополука по чл.60 КСО относно претендираните вреди и причинно-следствената връзка между тях и трудовата злополука.
Счита, че решението противоречи на решение № 31/ 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1894/ 2009 г., ІV г.о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр.д.№ 204/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 410/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 599/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 298/ 08.11.2012 г. по гр.д.№ 184/ 2012 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.
Въпросите, изведени от касатора са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивния съд. Не е обосновано обаче наличието на допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът само е изброил посочените по-горе решения на ВКС, но не е изложил подробна аргументация какви разрешения са дадени по поставените въпроси в тях и в какво се изразява отклонението на въззивния съд. Релевираните доводи имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани в производство по чл.290 ГПК, след успешно селектиране на касационната жалба. В изложението на касатора основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да бъдат отграничени от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като само първите могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК , което не е сторено. Освен това, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, отклонението на направените с въззивното решение изводи , трябва да е налице при пълен фактически идентитет на разглежданите спорове. В настоящия случай такава идентичност липсва, тъй като е издадено Разпореждане на НОИ, макар в него да не са отразени всички причинени увреждания, докато при споровете, разгледани в цитираните решения на ВКС изобщо не е съставен изисквания от КСО индивидуален административен акт за наличието на трудова злополука. Не са изложени аргументи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, нито са приложени влезли в сила съдебни решения, съдържащи противоречащи изводи по поставените въпроси. За да бъде селектирана касационната жалба ,освен общо основание за допускане на касационно обжалване, чрез извеждането на обуславящ изхода на делото правен въпрос, касаторът следва да обоснове наличието и на допълнително основание- развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Необосноваването на допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382/08.10.2013 г. по гр.д.№323/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: