О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
гр. София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети май двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2831/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Н. М. чрез адвокат С. К. С. срещу решение № 1969 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 3270/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответниците А. Ц. Б. и Н. А. Б. не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, ГК, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 377 от 10.08.2012 г. по гр. дело № 510/2012 г. на Асеновградски районен съд, ІV граждански състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от В. Н. М. против А. Ц. Б. и Н. А. Б. иск за унищожаване поради измама на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 127/2004 г., както и за присъждане на разноски в полза на А. Ц. Б. в размер на 436.70 лв., като е присъдил направените във въззивното производство разноски в полза на последния в размер на 400 лв. В решението е прието, че от доказателствата не се установяват данни за наличие на фактическия състав на измама. Прието е, че в тежест на ищцата е да установи, че в резултат на погрешно създадени в нея представи, породени от действия на ответниците, тя е изразила и формирала у себе си погрешно волеизявление и не е искала настъпване на крайния резултат по сключената покупко – продажба, но в резултат на заблуда – измама го е направила. Съдът е направил извод за неоснователност на иска поради недоказване на фактическия състав на измамата.
Жалбоподателката поддържа искането за допускане на касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с доводи за наличие на правни въпроси, които въззивният съд засяга с решението си. Първият от тях е формулиран така: „Допустимо ли е при съществено противоречие между обясненията на страните в качеството им на ответници и показанията на свидетелите, съдът да приеме за изяснена фактическата обстановка и да обоснове решението си на спорни обстоятелства, неподкрепени със събраните по делото доказателства”. Въпросът предпоставя установеност на допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, тъй като е поставен в съответствие с хипотеза, изложена и в касационната жалба за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Доводите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не формират основания за допускане на касационно обжалване, тъй като третират друг вид касационни основания, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, в което същите не могат да бъдат установени. Поради това следва да се приеме, че с въвеждането на въпроса не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следващият въпрос: „Задължението на съда /въведено като служебно начало/ за изясняване на фактическата обстановка, следва ли да се ръководи единствено от исканията на страните” не е обвързан с конкретни правни разрешения в приложената практика, както и с разрешенията на въззивната инстанция, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове отклонението в обжалваното решение от задължителната или казуална практика. Ето защо и с този въпрос не е обосновано общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът: „Липсата на доклад от съдията при насрочване на делото, съставлява ли особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което въззивният съд при проверка на първоинстанционно решение следва да коригира /поправи / по свой почин” не е относим към основанията за допускане на касационно обжалване. Въпросът, как трябва да се квалифицира процесуално нарушение от въззивният съд е по съществото на спора. Въззивницата не е правила възражение по него във въззивното производство, съответно във въззивната жалба и в съдебното заседание от 27.11.2012 г. чрез процесуалния си представител, адвокат С.. В приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК няма обосновка, аргументираща връзката на въпроса с произнасянето на съда. От мотивите на въззивното решение е видно, че цитирания въпрос не е разглеждан от съда. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, само правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, съответно включен в предмета на делото и обусловил изводите на съда относно изхода на спора релевира общо основание по чл.280, ал. 1 ГПК. В случая по повдигнатия въпрос съдът не се е произнесъл и следователно поставянето му не релевира основание за допускане на касационен контрол. Следващият по реда на изложението е въпросът: „Решението на въззивния съд по проверка на първоинстанционното решение и преквалифицирането на иска със задължителни указания за ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд по ново преквалифицирания иск, замества ли задължителния доклад, който следва да се извърши от този съд, при условия, че въззивния съд изцяло променя правната квалификация на иска”. И по този въпрос, както по предходния в приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК няма обосновка, аргументираща връзката на въпроса с произнасянето на съда. От мотивите на въззивното решение е видно, че цитирания въпрос не е разглеждан от съда. Както се посочи и по – горе във връзка с приложението на чл. 140 ГПК от районния съд въззивницата не е правила възражение. По въпроса не са формирани и правни разрешения във въззивното решение, за да бъдат поставени за разглеждане по реда на чл. 288 ГПК. Освен това въпросът засяга процедирането на първоинстанционния съд и не е обвързан с конкретни процесуалноправни разрешения на въззивния съд. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Общо за всичките въпроси, посочени по – горе, по приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се има предвид, че не е въведено точно и мотивирано изложение, съдържащо обосновка на правните разрешения във въззивното решение и практиката, на която се позовава страната, съответно липса изложение на противоречията, които жалбоподателката намира между разрешенията във въззивното решение и другите съдебни актове, което има за последица недопускането на касационно обжалване.
По чл. 280, ал.1, т 3 ГПК е поставен „въпросът за обективната преценка на доказателствата в тяхната съвокупност и цялост, за съответствието на изводите на съда, обективирани в решението с установените по делото факти, закона и константната съдебна практика”. Както се вижда от формулировката му той е общотематичен, необвързан с конкретни правни разрешения на въззивния съд. С въвеждането му не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като освен, че въпросът не е обвързан с произнасянето на въззивния съд, същият не е поставен във връзка с допълнителните основания по цитираната разпоредба, чийто фактически състав, изисква страната да посочи неправилна или неактуална съдебна практика, когато поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона или да посочи конкретните норми, които намира за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им, когато поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за развитието на правото. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1969 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 3270/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: