О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4457/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №3861 от 07.02.2014год. по в.ч. д.№ 12561/2013год. на СГС в частта, с която по реда на чл.274 ал.2 ГПК е оставена без уважение частната му жалба против определение от 22.05.2013г. и определение от 29.05.2013г. на СРС, постановени по гр.д.№ 21749/2013г., с които е допуснато обезпечение на предявените от А. М. К. против [фирма] – [населено място] искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.226 КТ.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на искането по чл.389 ГПК. Към същата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основания.
Ответникът по частната касационна жалба взема становище за недопустимост на същата, алтернативно за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определение на първоинстанционен съд, с което се уважава искане за допускане на обезпечение на предявен иск, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС .
По изложените съображения, частната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №3861 от 07.02.2014год. по в.ч. д.№ 12561/2013год. на СГС в частта, с която по реда на чл.274 ал.2 ГПК е оставена без уважение частната му жалба против определение от 22.05.2013г. и определение от 29.05.2013г. на СРС, постановени по гр.д.№ 21749/2013г., с които е допуснато обезпечение на предявените от А. М. К. против [фирма] – [населено място] искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.226 КТ.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: