О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6983/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1388 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 1214/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, 5 граждански състав.
Ответницата по касация – А. Б. А. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 313/29.01.2013 г. по гр. дело № 8230/2012 г. на Пловдивски районен съд, 15 граждански състав в обжалваната част, с която са уважени исковете, предявени от А. А. против настоящия касатор по чл. 344, ал.1, т. 1 – 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 5396.16 лв., ведно със законната лихва от 28.05.2012 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски в полза на ищцата и държавна такса. За да постанови този резултат съставът на Пловдивски окръжен съд е приел, че трудовия договор с ищцата за длъжността „специалист” в Корпоративен офис „П.” при търговското дружество е прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – „съкращаване в щат”. Съдът е приел също така, че твърденията на ищцата за незаконосъобразност на уволнението са свързани само с незаконосъобразност на извършения подбор. По въпроса за подбора съдът е приел, че реализирането му е задължително, доколкото от длъжността са съкратени няколко бройки /от пет на три е намаляването на бройките/. В мотивите е констатирано, че няма данни, а и не се твърди, че е издавана заповед за назначаване на комисия за подбор или, че такава е определена по друг начин, както и няма данни за това на комисията предварително да са определени критерии, по които да оценява служителите. Въззивният съд е приел, че дори да е имало някакво възлагане на лицата, извършили подбор, критериите, по които са оценявани служителите са такива, определени от самата комисия. Приета е също така липсата на доказателства за обективно оценяване на служителите, както и липсата на доказателства за това, че ищцата има най – ниска квалификация и най –ниско ниво на изпълнение на възложената работа в сравнение с другите служители, още повече, че при оценяването й е взето предвид и нарушение на вътрешния ред, основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, за който страната счита, че е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Формулирала го е, както следва: „Въпросът недостатъчен ли е и противоречи ли на изискванията на чл. 329 от КТ издаденият преди уволнението протокол за подбор, в който се съдържат както всички законоустановени критерии, така и обективна оценка от страна на преките ръководители относно работата на всички служители, участвали в подбора, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото…”. Доколкото засяга спора за законосъобразността на подбора цитираният въпрос има относимост към произнасянето на въззивния съд, но не е релевантен за допускане на касационен контрол, тъй като за да формира общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК същият въпрос следва да бъде свързан с разрешенията, приети от въззивния съд, които касаторът не е разгледал. /изложените от него доводи са по чл.281, т.3 ГПК/. Така въпросът не е обвързан с правните разрешения на въззивният съд за незаконосъобразност на подбора при извършването му от комисия, за която липсват доказателства да е била назначена от работодателя и няма данни да са й определени от работодателя критериите, по които следва да оценява работниците и служителите, а е свързан със становището на ответника по исковете, че работодателят бил извършил законен подбор. Въпрос, който не е поставен във връзка с решаващите изводи на съда, а със становищата на страната не релевира основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК /арг. т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Освен това касаторът не е обосновал допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на твърдението за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК касаторът трябва да обоснове допълнително основание за допускане на касационен контрол, като отрази неправилната или неактуална съдебна практика, респективно насоките, в които според него тя следва да се развие, а при липсата на практика следва да посочи конкретни разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. В случая не е обосновано наличието на допълнително основание в нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Оплакванията за нарушения по чл.281, т. 3 ГПК не релевират основания по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като имат относимост към друго съдебно производство – по чл.290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Липсата на практика сама по себе си не е достатъчно условие, за да бъде обосновано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, необходимо е, както вече се посочи да бъдат аргументирани съображенията на страната за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми. В случая не са въведени и останалите допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроси, по които се е произнесъл окръжния съд чрез обосноваване на отклонение на разрешенията, приети от въззивния съд от разрешенията, приети в съдебната практика, при съпоставянето на решаващите изводи във въззивното решение и други съдебни актове.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за настоящето касационно производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1388 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 1214/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, 5 граждански състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. Б. А. направените разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: