О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 22.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1908 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „П.”-АД, представлявано от изпълнителния директор А. Ф. А. и процесуален представител адв.С. Й., срещу определение № 62/ 29.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 50/ 2014 г. на Сливенския окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението на въззивния съд.Касаторът счита, че дължимата държавна такса за подадената от него частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е тази по чл.19 от Тарифата за държавните такси, /Тарифата/които се събират от съдилищата , а не пропорционална такса по чл.18. Моли да бъде отменено обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на частната жалба и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по администрирането й.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Извежда процесуалноправния въпрос: дали при определяне на държавната такса относно частните жалби по чл.419 ГПК следва да се прилага чл.18 ал.1 или чл.19 от Тарифата. Намира, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на становището, че е приложим чл.19 прилага определение от 10.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 61/2010 г. на Сливенския окръжен съд , а в подкрепа на становището,че е приложим чл.18 прилага определения по чл.274 ал.2 ГПК на І и ІІ т.о. на ВКС-№277/03.05.2012 г. по ч.т.д.№220/2012 г.,І т.о.; №741/19.12.2009 г. по ч.т.д.№846/2009 г.,ІІ т.о.;№ 39/12.01.2010 г. по ч.т.д.№680/2009 г.,І т.о. и № 606/10.08.2010 г. по ч.т.д.№393/2010 г.ІІ т.о.
Ответникът по частната касационна жалба „П.”-Е. не взема становище по нея.
С определение № 366/28.05.2014 г. по настоящото дело производството по него е спряно до произнасянето на тълкувателно решение по тълк.д.№ 4/2013 г. ОСГТК по въпросите на заповедното производство. С приемането на ТР на 18.06. 2014 г. необходимостта от спирането на производството е отпаднала, поради което същото следва да бъде възобновено.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, но не е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 16426/ 13.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4149/ 2013 г. на Сливенския районен съд. С него е върната частна жалба вх.№ 23088/ 19.11.2013 г.,подадена от касатора, срещу разпореждане № 13848/ 01.11.2013 г. по същото дело, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „П.”-Е., поради неотстраняване в срок на нередовностите й. С разпореждане от 20.11.2013 г. частната жалба е оставена без движение и на касатора е указано, че следва да внесе още 424 лв. държавна такса, освен вече заплатените 15 лв. Същото му е съобщено на 02.12.2013 г., но в законовия срок указанието не е изпълнено. Въззивният съд е счел разпореждането за законосъобразно, тъй като в случая е дължима пропорционална такса, съобразно чл.18 вр.чл.12 т.2 от Тарифата.Посочил е, че проста такса по чл.19 е дължима само в случаите, за които в Тарифата няма предвидени такси, а настоящият не е такъв. Позовал се е на определение № 741/19.12.2009 г. по т.д.№846/2009 г., ІІ т.о. и определение № 540/18.09.2009 г. по ч.т.д.№277/2009 г.,ІІ т.о.
К. съд намира,че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя е насочена срещу определение на въззивен съд, постановено в заповедно производство. Актовете в това производство не подлежат на касационен контрол според приетото в ТР № 4 /18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. ОСГТК-т.8.Заповедното производство не е „друго производство” ,свързано с исковия процес по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.То е самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото.Триинстанционно разглеждане законодателят е предвидил относно исковото производство и при изрично указване относно други производства, напр. чл.396 ал.2 ГПК за обезпечителното и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителното.В сега действащия ГПК заповедното производство замества това по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което също беше уредено съгласно чл. 244 ГПК /отм./ като двуинстанционно- ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК.След като заповедното производство е двуинстанционно , на основание чл. 274 ал.ІV ГПК не подлежат изобщо постановените в това производство определения, включително преграждащите, каквото е настоящото.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 1908/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от „П.”-АД срещу определение 62/29.01.2014 г. по ч.гр.д.№50/2014 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА проиизводството по ч.гр.д.№ 1908/2014 г., на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: