О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 28.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2306 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от [община], представлявана от кмета П. П. и Д. А.-С. – юрист, началник отдел „Обществени поръчки”, срещу решение от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 651/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба Р. О. С.,в писмен отговор подаден чрез пълномощника й адв.Ц. С. оспорва жалбата.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима , тъй като с обжалваното решение предмет на разглеждане е иск с цена 15 646,44 лв. Възражението за недопустимост поради обжалваем интерес под 5000 лв. е неоснователно, предвид изменението в чл.280 ал.2 ГПК/Д.В. бр.100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, според което предмет на касационно обжалване са решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000 лв. за граждански дела и над 10 000 лв. за търговски дела.Обжалваемият интерес като критерий за допустимост на касационно обжалване беше въведен в първоначалния текст на закона, преди допуснатото изменение в него.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №530/17.07.2012 г. на Кюстендилския районен съд, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на ответницата по касационната жалба въз основа на чл.200 КТ обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от разлика между трудовото възнаграждение, което би получавала и определената й пенсия по инвалидност за професионално заболяване „бронхиална астма средно тежка, обструктивен тип, І степен”, вследствие влошаване на здравословното й състояние, довело до 60% загуба на трудоспособност, в размер на сумата 2 470,78 лв. за периода от 01.02.2011 г.-30.06.2012 г.,ведно със законната лихва от 01.02.2011 г.; както и да й заплаща ежемесечно сумата 145,34 лв. за периода от 01.07.2012 г.-31.12.2013 г.,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.В отхвърлителната му част за разликата над присъдените суми в общ размер 5 086,90 лв. до размер на 15 646,44 лв. за периода от 01.01.2014 г.-31.07.2018 г.,както и в частта, с която искът за сумата 173,08 лв. за периода от 12.01.2011 г.-31.01.2011 г. е оставен без разглеждане като недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо, решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционното решение и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК.Приел е, че възражението на касационния жалбоподател за това, че ответницата е работила през обследвания период и е получавала доходи, не е въведено своевременно пред първоинстанционния съд и поради това не са събирани доказателства в тази насока.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че е налице такова по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Извежда материалноправния въпрос следва ли да бъде уважен иск по чл.200 ал.3 КТ без да са събирани доказателства реализирало ли е лицето доход през периода , за който е присъдено обезщетението. Счита , че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №548/06.12.2010 г. по гр.д.№1119/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с възраженията им. Тъй като цитираното решение на ВКС е постановено по реда на чл. 290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика според даденото разрешение в т.2 на ТР Д№ 1/19.02.2010 по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, искането на касационния жалбоподател следва да бъде квалифицирано по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
В така формулираните оплаквания на жалбоподателя липсва обосноваване приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.И. въпрос не е свързан с правните разрешения на въззивния съд.Според т.1 от цитираното ТР поставеният от страната въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, трябва да е във връзка с решаващата воля на съда по предмета на делото. Въззивният съд не е изразявал становище възможно ли е да се уважи иск по чл.200 ал.3 КТ без да се събират доказателства реализирал ли е ищецът и друг доход през обследвания период. Решението му не е в противоречие с решението на ВКС, на което касационният жалбоподател се позовава, тъй като той е обсъдил всички негови оплаквания . Приел е, че възражението му за полаган труд, респективно за получавани доходи от ответницата не е въведено своевременно. Точно обратното, касационният жалбоподател е направил изрично признание,че тя не е получавала доходи, което е дало повод на защитата й да се откаже от събиране на доказателства в тази насока. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства във връзка с наведените от него доводи.Оплакванията на жалбоподателя следва да се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК , а те се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, когато е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Настоящото производство има за предмет допустимостта на касационното обжалване, което се предпоставя от наличието на общи основания –материалноправни или процесуалноправни въпроси обусловили решаващите изводи на въззивния съд и допълнителни основания с оглед квалифицирането на въпросите в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, където са характеризирани двата вида касационни основания. В случая касационният жалбоподател не е обосновал приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като не е извел правен въпрос, обусловил правната воля на въззивния съд, а така също не е доказал по така изведен въпрос дадените разрешения от въззивния съд да противоречат на задължителна съдебна практика или да е налице противоречива съдебна практика.
Поради това обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.01.2013 г. по гр.д.№651/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ