6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 852
гр. София, 13.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ търговско дело N 53439/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Зина И. Л., подадена чрез адвокат Д. Й. срещу решение № 1409 от 30.06.2015 г. по гр.дело № 753/2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение 10 състав.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 19112 от 15.12.2014 г., постановено по гр.дело № 16964/2013 г. на Софийски градски съд /СГС/ в частта, с която ответникът – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма], [населено място] е осъден да заплати на З. И. Л., на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ /отм./ и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 20800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние /ексцес/, вследствие на пътно – транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 15.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2013 г. до нейното окончателно изплащане и вместо него е постановeно друго, с което са отхвърлени предявените от З. И. Л. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние /ексцес/, вследствие на ПТП, настъпило на 15.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2013 г. до размер на сумата от 20800 лв. С цитираното въззивно решение са присъдени разноски в полза на въззивника.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото е установено на 15.12.2008 г. настъпването на пътно – транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил „Мазда 323“, управляван от В. Т. Г., който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Констатирано е от апелативния съд, че с решение № 5886 от 08.11.2011 г., постановено гр. дело № 796/2011 г. от Софийски градски съд, влязло в сила на 24.01.2013 г., на ищцата е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. и след като е приспаднато заплатеното обезщетение в размер на 5000 лв. на същата й е присъдена сумата от 45000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. Изложено е още, че посоченият размер на пълното обезщетение е съобразен с установените травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно-контузни рани на дясната челна област на главата и на дясната част на лицето, както и с дадената прогноза за бъдещи болки и страдания, свързани с последващи операции за отстраняване на белезите, загрозяващи лицето. Обсъдени са заключенията на извършените в първата инстанция комплексна медицинска експертиза, автотехническа експертиза и единична медицинска експертиза и е констатирано, че ищцата не е ползвала предпазния колан, с който е бил оборудван лекия автомобил и с това си поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, в съотношение – 80% за водача и 20% за ищцата. Въззивният съд е посочил освен това, че е установено извършването на три операции – на 31.10.2012 г., на 14.03.2013 г. и на 05.11.2013 г., които са били продължение на лечението за възстановяване на нормалността на лицето, психическото здраве и връщане към нормален живот и е отразил в мотивите, че продължителността на болките след всяка операция е била около 2 седмици, а неудобствата са били свързани с психическата травма и отчуждението от околните. Апелативният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Изложени са предпоставките, обуславящи упражняването на това право, а именно – наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведението на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние – действие и/или бездействие, вреди – имуществени и/или неимуществени, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. В обжалваното пред настоящата инстанция решение частичното отхвърляне на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е мотивирано със следните съображения:
Прието е в конкретния случай, че в производството за обезщетяване на претърпените от ПТП неимуществени вреди, завършило с влязло в сила решение са били отчетени в пълнота получените от ищцата увреждания, както и необходимостта от извършаването на нови операции за отстраняване на загрозяващите белези по лицето и възстановяване на психическата травма. Направен е извода, че не е налице ново влошаване на здравето, свързано с нови болки и страдания, които да не са били предвидими и обезщетени с влязлото в сила съдебно решение и които да подлежат на обезщетяване с предявения пряк иск. По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът е поискал присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Л. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като твърди, че същото решение е процесуално недопустимо. Процесуалната недопустимост на съдебния акт според жалбоподателката произтича от произнасянето на САС с решение за отхвърляне на исковете, след като е приел, че в предходното дело за обезщетяване на претърпените от ПТП неимуществени вреди са били отчетени получените от ищцата увреждания, необходимостта от нови операции и възстановяване на психическата травма и следователно първоинстанционното решение „трябвало да се отмени” и „да прекрати производството като недопустимо, а не да отхвърли иска като неоснователен”. ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице данни за нищожност или процесуална недопустимост на въззивното решение. Решението на съда е нищожно, когато е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано. В случая тези обстоятелства не са налице, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено от САС, който е компетентния да се произнесе по спора съд, жалбата е била разгледана от законен съдебен състав, съобразно правомощията, определени в закона, решението е в писмена форма, надлежно подписано и разбираемо, като съдържание. Не са налице и данни, обуславящи процесуална недопустимост на въззивното решение. Решението на съда е процесуално недопустимо, когато не са налице предпоставките за надлежно упражняване правото на иск или не са налице предпоставките за надлежно упражняване правото на въззивна жалба. В случая са били налице предпоставки за разглеждане на спора по същество от САС предвид липсата на процесуални пречки и наличието на процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство. При липсата на влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което му е било присъдено обезщетение по предходен спор, искът за обезщетение на неимуществените вреди, претендирани въз основа на твърдения за влошаване на здравословното състояние е неоснователен, а не процесуално недопустим. В тази хипотеза са налице предпоставки за произнасяне на съда по същество, като съдът е задължен да се произнесе по твърденията за съществуването на спорното право с решение, чийто правен ефект – сила на пресъдено нещо включва и правоустановяващото действие на съдебния акт, т.е. разрешаване на спора за съществуването на спорното право. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Материалноправният въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и решаван противоречиво от съдилищата е свързан с приложението на чл. 51, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на ексцес и кои са критериите, определящи кога и при какви условия за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение”. Във връзка с цитирания въпрос касаторът твърди, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Същият е посочил като задължителна съдебна практика следните съдебни актове: ППВС № 4 от 1975 г. и касационни решения на състави на ВКС, а именно решение № 161/17.01.2013г. по т.дело № 1040/2011 г. на ТК, І т.о., решение № 553/27.06.2013г. по гр.дело № 196/2012г. на ІV г.о., решение № 228/05.06.2014 г. по т.дело № 583/2012 г. на І т.о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр.дело № 1553/2010г. на ІV г.о., решение № 196/12.07.2011 г. по гр.дело № 1724/2009г. на ІV г.о. и решение № 488/07.02.2012 г. по гр.дело № 899/2010 г. на ІV г.о. Жалбоподателят е посочил като практика на съдилищата, основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следните актове: решение от 18.01.2013г. по гр.дело № 1796/2012 г. на СГС, І Г.О., 19 състав; решение от 12.11.2013 г. по гр.дело № 2680/2013 г. на САС, 4 състав; решение от 02.07.2013 г. по гр.дело № 11966/2013 г. на СГС, І Г.О., 10 състав; решение от 09.05.2014 г. по гр.дело № 4750/2013 г. на САС, 10 състав.
Поставеният въпрос произтича от становище на касатора, че в конкретния случай страданието, за което се претендира обезщетение по предявения иск не се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание с решение № 5886 от 08.11.2011 г. по гр.дело № 796/2011 г. на СГС обезщетение за неимуществени вреди. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от решаващите изводи на въззивния съд за отчитане в пълнота на получените от ищцата увреждания с решението по гр. дело № 796/2011 г. на СГС, по които касаторът не е поставил въпрос. Когато въпросът въведен от касатора не отговаря на характеристиките на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е в случая – поставя се въпрос, произтичащ от становище на страната, не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. От друга страна следва да се има предвид, че разрешенията, приети от САС не са в противоречие с разрешенията, обосновани в цитираната задължителна съдебна практика. Като е приел, че в производството за обезщетяване на претърпените от ПТП неимуществени вреди, завършило с влязло в сила решение са били отчетени в пълнота получените от ищцата увреждания, както и необходимостта от извършването на нови операции за отстраняване на загрозяващите белези по лицето и възстановяване на психическата травма, въззивният съд е обосновал правни разрешения в съответствие с разрешенията, развити в цитираната по – горе задължителна съдебна практика. Несъгласието на касатора с мотивите на САС и изразеното от него в изложението становище за тяхната неправилност са въпроси по съществото на спора, засягащи спор за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разбирането на ищцата за изводи на въззивния съд по фактите, които същата намира за формални не обосновават наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложението не е мотивирано, чрез обосноваване на противоречие между приети във въззивното решение и приложената практика правни разрешения, а чрез доводи по чл. 281, т. 3 ГПК по отношение на обжалваното решение, с които не се аргументират предпоставки за допускане на касационен контрол.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С цитираните по – горе решения не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения. Извън обстоятелството, че посочените решения засягат различни, с оглед различието във фактическото съдържание на всеки отделен случай правни изводи, то и страната не е сочила, в какво конкретно се изразява твърдяното противоречие. Общото оплакване в изложението за неправилност на въззивното решение, поради разбирането на ищцата за изводи на съда по фактите, които същата намира за формални не обосновават наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се има предвид, че твърдението за наличие на това основание е необосновано и с оглед на разясненията по т. 3 от цитираното ТР № 1/2009 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато съдебната практика по прилагането на определена правна норма е уеднаквена чрез тълкувателно решение или решение по чл. 291 ГПК и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика. Настоящият случай е такъв – въззивното решение е в съответствие с уеднаквената задължителна съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1409 от 30.06.2015 г. по гр.дело № 753/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: