О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 09.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 646 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Н. И. срещу определение № 343 от 22.12.2015г. по гр.д. № 5970/2015г., по описа на ВКС, ІІ ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна касационна жалба вх. № 10555 от 10.10.2015г. срещу определение № 2620 от 29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3455/2015 г. на Софийски апелативен съд.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се от жалбоподателя, че е налице противоречие между решенията, постановени от два състава на ВКС по висящия спор, поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 292, ал.1 и чл. 293, ал.1 и ал. 2 ГПК. Твърди, че Определение № 13592/30.06.2015г. по ч .гр.д. № 4810/2015г. на СГС е обжалвано пред ВКС с касационна жалба с вх. № 92200/17.07.2015г., по описа на СГС, като същата след извършена преценка за допустимост от IV ГО на ВКС е препратена на компетентния апелативен съд, с оглед измененията в процесуалния закон. По отношение на същата касационна жалба II ГО на ВКС формирало извод за недопустимост. От друга страна жалбоподателят счита, че от атакуваното определение не се разбира коя от касационните жалби – насочената срещу определението на СГС или срещу това на Софийски апелативен съд – предмет на разглеждане по ч. гр. д. № 5970/2015г., по описа на ВКС, ІІ ГО – е недопустима. Излага съображения по същество на спора, като обосновава твърдението си за характера на предявените искове – предмет на спора, като счита същите за изменение на първоначално заявените претенции, а не за нови такива, както е приел СРС.
Искането е за отмяна на обжалваното определение и тълкуване на закона въз основа на обстоятелствата по делото.
Ответната страна [фирма], чрез адв.Х., взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови този резултат съставът на съда е констатирал следното:
Производството по подадената искова молба е родово подсъдно на районен съд. Софийският районен съд е постановил определение в открито съдебно заседание на 19.02.2015г. по гр.д. № 32554/2013г., с което не е приел за съвместно разглеждане, предявени от ищцата, с допълнителна молба от 16.12.2014г. в хода на висящия процес, нови искове по чл. 128, ал. 2 КТ, чл.226, ал.1,т.1 и т. 2 КТ във вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 224, ал. 1 КТ. Инстанционният контрол върху актовете на районния съд се осъществява от въззивния съд – в случая това е Софийски градски съд. Последният е сезиран с частната жалба срещу определението на СРС, която с определение № 13592 от 30.06.2015г. по ч.гр.д. № 4810/2015г. е оставил без разглеждане поради това, че атакуваното определение не е сред подлежащите на обжалване, посочени в чл. 274 ГПК. Съобразно изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК в ДВ, бр. 50 от 2015г. предявената жалба срещу акта на въззивния съд е разгледана от Софийски апелативен съд, който с определение № 2620 от 29.09.2015г. по ч.гр.дело № 3455/2015г. е потвърдил въззивното определение. Съдебният състав на ВКС, Второ гражданско отделение, постановил обжалваното пред настоящия състав определение, е приел, че спрямо съдебния акт на апелативния съд не съществува възможност за касационно обжалване – не е налице нито една от двете хипотези на чл. 274, ал.3 ГПК. Обосновал е, че правото на защита на страната по повдигнатия процесуален въпрос е изчерпано с разглеждането на въпроса от три съдебни инстанции.
Определението е правилно. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група – определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство предявените искове не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Същото не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона. С оглед на изложеното, за жалбоподателят не е възникнало правото на жалба, представляващо абсолютна процесуална предпоставка за образуване на въззивното частно производство, поради което въззивният съд е оставил без разглеждане предявената от Ц. Н. И. жалба. Постановеният от него съдебен акт, като преграждащ развитието на делото по подадената частна жалба е бил предмет на проверка на Софийски апелативен съд, който със своето определение достига до идентични правни изводи и потвърждава въззивното определение. Неговият акт е окончателен, тъй като редът за защита на страната е изчерпан, предвид което правилно в определение № 343 от 22.12.2015г. по гр.д. № 5970/2015г., по описа на ВКС, ІІ ГО предявената касационна жалба е оставена без разглеждане.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 08.02.2016г., в размер на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 343 от 22.12.2015г. по гр.д.
№ 5970/2015г., по описа на ВКС, ІІ ГО.
ОСЪЖДА Ц. Н. И., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на
[фирма], с ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 500 лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: