О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 52
гр. София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1358 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Л. Б. от [населено място] чрез пълномощника му адвокат Г. К. Б. срещу решение № 86 от 04.04.2012 г. по гр. дело № 85/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 86 от 04.04.2012 г. по гр. дело № 85/2012 г. на Окръжен съд – [населено място] е потвърдено решение № 3 от 24.01.2012 г. по гр. дело № 1731/2011 г. на Кърджалийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Л. Б. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението, извършено със заповед № 10-8/31.08.2011 г. на управителя на [фирма], [населено място] за незаконно и неговата отмяна и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и е осъден С. Л. Б. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 200 лв. разноски по делото. В мотивите въззивният съд е отразил, че споделя приетите от първоинстанционния съд правни изводи, които изчерпателно е възпроизвел както следва: осъществено от ищеца дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, неявяване на същият на работа четири работни дни /14, 16, 18 и 22 август 2011 г./; правилно наложено от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение”; ненарушаване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; мотивиране на заповедта за уволнение съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Прието е още за недоказано твърдението, че управителят на дружеството е знаел, че ищеца не живее на посочения в личната карта постоянен адрес. Разгледан е довода на въззивника, че на управителя на дружеството – работодател не са делегирани права, сам да издава процесната заповед, тъй като фирмата имала и друг съдружник. Този довод съдът е приел за неоснователен по съображение, че П. Н., като управляващ и представляващ дружеството е имал правомощие да издава документи по възникване и/или прекратяване на трудово правоотношение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил като материалноправен въпроса: „Предварителното изслушване на дисциплинарно уволнения работник или вземане на писмените му обяснения, следва ли да стане лично от работодателя в рамките на дисциплинарната процедура по налагане на наказанието или това може да стане с назначена за тази цел комисия от работодателя”.
Цитираният въпрос е от значение за изхода на спора, но с поставянето му касаторът не обосновава искането си за допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на него не е аргументирано нито едно от предвидените в чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК основания, на които същият се позовава, съответно не установява наличието им. Цитираният правен въпрос не е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и в останалите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. С твърдението, че отговора на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, жалбоподателят не аргументира съществуването на тези основания по отношение на конкретното дело. Това е така, защото приложението на чл. 193, ал. 1 КТ в контекста на въпроса, зададен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обвързано с конкретни изводи на окръжния съд и конкретни правни разрешения, които да отразяват неправилна според касатора съдебна практика или съдебна практика, чието преодоляване се налага в поддържана от касатора насока. Последният не е посочил и не представя съдебни актове, съдържащи подобна практика. В изложението не се поддържат доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на чл. 193, ал. 1 КТ или други конкретни разпоредби, относими към поставения въпрос, както и не се развиват съображения за необходимост от тълкуването им в посочена от страната насока поради липса на съдебна практика. Обосноваването на доводи в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е свързано с установяване наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно с основателността на искането на касатора за допускане на касационно обжалване /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 – 4/. В допълнението към изложеното следва да се посочи още, че въззивният съд в съответствие със задължителната съдебна практика е обосновал изводите за липсата на допуснато нарушение от работодателя във връзка със снемането на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ от назначена от него комисия. С формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика е прието, че снемането на обяснения по цитираната норма може да бъде направено и /или прието от друго лице, по поръка на работодателя /в този смисъл са правните разрешения напр. в решение № 322/05.05.2010 г. по гр. дело № 301/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 232/20.07.2012 г. по гр. дело № 1008/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. Не са основания по чл. 280, ал. 1 ГПК оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като те се отнасят до неправилност на въззивното решение. От всичко изложено по – горе се налага извод, че в разглеждания случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 04.04.2012 г. по гр. дело № 85/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА С. Л. Б., жив. [населено място],[жк], бл. № , вх. „”, ап. № да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 лв. разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: