О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 06.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4493/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б.”-ЕООД чрез пълномощник адв.Р. Т. срещу решение № 278/ 09. 06. 2015 г. по гр. д. № 303/ 2015 г. на Окръжен съд- Русе.
Ответникът по касационната жалба Р. С. И. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Н. С., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 25/ 13. 11. 2015 г. по гр. д. № 872/ 2014 г. на Районен съд- Бяла. С него са уважени предявените от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство искове, като е признато за незаконно уволнението му извършено със заповед № 11/ 11. 08. 2014 г. за нарушения по чл.187 т.3, т.7 и т. 9 КТ и същата е отменена, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност шофьор на автобус, уважен е искът с правно основание чл. 225 ал.1 КТ за сумата 1 525,03 лв., присъдени са разноски. Въззивният съд е приел, че ищецът не се ползва със закрила по чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ , тъй като се е явил на работното си място и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск при връчване на заповедта за уволнение, т. е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение той не е започнал ползването на разрешен отпуск. Това е сторил на следващия ден. По тази причина работодателят не е имал задължението да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда. При служебното изследване дали са спазени императивните изисквания на закона по спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание е направил извод, че е била нарушена разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ, задължаваща работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Отправеното искане да даде обяснения във връзка с допуснатите нарушения на трудовата дисциплина е формално, той е бил лишен от възможността да разбере за какви точно нарушения предстои да бъде наказан.За работника не е съществувала яснота какво е конкретното му нарушение, за което му се искат обяснения. Поради това въззивният съд е счел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ, като наказанието бъде отменено, без да се разглежда спора по същество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Поставя следните въпроси:
-дали работодателят е спазил процедурата по чл.193 ал.1 КТ, когато работникът е отказал да получи при връчването поканата, адресирана до него, за изслушване по повод воденото дисциплинарно производство и работникът не е бил изслушан в настоящия случай, тъй като не се е явил, за да бъде изслушан лично или с представител-защитник, нито е имало някаква обоснована и обективна непреодолима пречка за личното му явяване и изслушване при работодателя;
-след като работникът не се е възползвал от възможността да бъде изслушан от работодателя, след реализиран отказ да получи поканата за това, следва ли да се приеме, че обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ и в този случай приложима ли е разпоредбата на чл.193 ал. 2 КТ;
– след като работникът не е предприел никакви действия по явяването си на определеното място, дата и час за изслушване при работодателя си, не е имал никаква обоснована пречка за явяването си и след като е отказал да получи поканата си за изслушване, не се е явил лично или със защитник за изслушване, при условие, че към датата на връчване на поканата за изслушване, работникът не е ползвал никакъв законоустановен отпуск, а е бил на работа и не се е явил на изслушване по негова вина, такова поведение основание ли е да се счита, че е нарушено въобще правото на защита на работника в конкретния случай;
-може ли да се приеме, че е налице нарушение на правото на защита на работника в конкретния случай при условие, че същият е отказал да получи какъвто и да било документ, адресиран до него, по повод проведеното срещу него дисциплинарно производство;
-след като работодателят е спазил процедурата по чл.193 ал.1 КТ и след като не е нарушавано по никакъв начин правото на защита на работника в настоящия случай, законосъобразно ли е приложена разпоредбата на чл. 193 ал. 2 КТ и дисциплинарното наказание е отменено от въззивния съд , без спорът да бъде разгледан по същество;
В заключение заявява, че обжалваното решение противоречи на решение на ВКС по гр. д. № 1299/ 2013 г., ІІІ г. о.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Въпросите, формулирани от касатора не са релевантни, те са детерминирани от становището му за неправилност на въззивното решение, поради обстоятелството, че ищецът не е приел поканата да даде обяснения и сам е пропуснал възможността за това в дисциплинарното производство. Решаващите изводи на въззивния съд обаче са, че той не е бил в известност какво е конкретното нарушение, за което му се искат обяснения , че поради това искането да даде такива е формално и законовите изисквания не са изпълнени. Във връзка с този решаващ извод обаче касаторът не е поставил въпроси. Съгласно разрешенията в ТР № 1/10. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК, за да бъде селектирана касационната жалба е необходимо касаторът да докаже наличието на общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Той не трябва да е свързан със становището на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, с факти и обстоятелства по делото,относно които не са формирани мотиви, с правилността на съдебното решение, както е в случая. За пълнота на изложението следва да се посочи,че в приложеното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика е разгледан случай, който не е идентичен с настоящия.Н. на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото би следвало да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски,но не са представени доказателства да са сторени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278/ 09. 06. 2015 г. по гр. д. № 303/ 2015 г. на Окръжен съд- Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: