О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София,19.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 375/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. В. К. и В. В. В. срещу определение № 2161, постановено в закрито съдебно заседание на 21.07.2014 г. по ч. гр. дело № 1619/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Варненски окръжен съд е потвърдил определение № 5564 от 10.04.2014 г. по гр. дело № 5742/2008 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Ж. Б., действаща като процесуален представител на [фирма] [населено място], А. Д. В., Т. В. К. и В. В. В. за възстановяване срока за отстраняване нередовностите на искова молба поради особени непредвидени обстоятелства, обективирана в частна жалба вх. № 24401 от 16.09.2013 г. срещу определение № 12985, постановено в закрито заседание на 29.08.2013 г. по гр. дело № 5742/2008 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, ХХІV състав за прекратяване на производството по делото в частта по предявените от [фирма] [населено място], А. Д. В., В. Г. В. против А. С. Д. и К. С. Д. искове по чл.109 ЗС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за недоказани твърденията, че пропускането на срока се дължи на обстоятелства по чл. 64, ал. 2 ГПК. Така по отношение на отсъствието на управителя и собственик на капитала на ищцовото дружество от страната, съдът е приел, че същото не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. По отношение на процесуалния представител на ищците – адвокат Ж. Б. съдебният състав е посочил, че не е налице внезапно претърпяна от Б. злополука, тъй като злополуката е настъпила на 11.08.2013 г., значително време след изтичане на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. По отношение на наследодателя на Т. В. К. и В. В. В. – В. Г. В. съдебният състав е посочил, че същият е починал на 10.08.2013 г. след изтичане на срока, а е изложил още и съображението, че продължителното му заболяване е било известно на адвокат Б. и ако е препятствало изпълнението на указанията на съда е следвало да се поиска отново продължаване на срока.
В частната касационна жалба се съдържа искане за допускане до касационно обжалване на цитираното определение на въззивния съд по въпроси, всеки от които не притежава характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е формулиран, както следва: „1/ Възможно ли е да се възстанови срок по реда на чл. 64 – 67 ГПК в случаите, в които в периода на пропуснатия срок е починал доверите на процесуален представител по делото”. Въпросът не произтича от правни разрешения във въззивното определение. В. Г. В. е починал на 10.08.2013 г. след изтичане на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, а не „в периода на пропуснатия срок”. Следователно поставянето на този въпрос е не само извън решаващите изводи на окръжния съд, но и извън фактите по спора, т.е. в хипотеза, която не е разглеждана по делото. Страната не е съпоставила мотивите на въззивния съд с мотивите на съдебните актове, на които се позовава, за да изясни и обоснове твърдението си за отклонение на въззивния съд от посочената съдебна практика. Поради това следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос е със следното съдържание: „2. Основание ли е за възстановяване на срока по реда на ГПК обстоятелството, че успоредно с тежкото онкологично заболяване на жалбоподателя и с неговата смърт и процесуалния му представител и притърпял травма на крака, за което също са представени надлежни доказателства”. Въпросът е поставен отново, както и предходния извън разгледаната от окръжния съд хипотеза. Въззивният съд е приел, че както смъртта на В. Г. В., така и злополуката на процесуалния му представител / настъпила на 11.08.2013 г./, който е представител и на останалите ищци по първоначалния иск – адвокат Ж. Б. са настъпили, значително време след изтичане на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. Въпрос, който е въведен с оглед становище на страната – в случая хипотеза, поддържана от частните жалбоподатели не е правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл, съответно не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в цитираното по – горе тълкувателно решение. Необосноваването на общо основание само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Третият въпрос е формулиран както следва: „3. Основание ли е за възстановяване на срока по реда на ГПК обстоятелството, че онкологично болния жалбоподател по времето на продължителността на пропуснатия срок се обгрижва изцяло от съпругата си също жалбоподател по настоящето производство”. Този въпрос както и предходните произтича от становище на частните жалбоподатели, че по отношение на всичките ищци по първоначалния иск твърдените обстоятелства за пропускане на срока, даден от съда за отстраняване недостатъците на исковата им молба следва да се определят като особени непредвидени обстоятелства. Както вече бе посочено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се формира по правен въпрос, по който въззивният съд е развил мотиви. За това не е общо основание по смисъла на закона въпрос, изведен от становището на страната, както са процедирали частните жалбоподатели, които са поставили цитирания въпрос предвид своите твърдения и без да съобразят конкретните разрешения в мотивите на въззивното определение, съгласно които продължителното заболяване на В. Г. В. е било известно на адвокат Б. и ако е препятствало изпълнението на указанията на съда е следвало да се поиска отново продължаване на срока. И този въпрос не притежава характеристиката на общо основание, поради което с поставянето му не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол. Последният въпрос е формулиран както следва: „4. Основание ли е за възстановяване на срока обстоятелството, че третия жалбоподател е гражданин на Великобритания и в срока на изпълнение е извън пределите на Р.”. Въпросът не е обоснован с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 2 ГПК /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се поддържа от частните жалбоподатели /. Както и по предходните въпроси, така и по този въпрос частните жалбоподатели не са обсъдили приложените съдебни актове – определение по ч. гр. дело № 35/2011 г. на състав на ВКС, І г.о., определение по ч. гр. дело № 383/2010 г. на състав на ВКС, І г.о., определение по ч. т. дело № 684/2009 г. на състав на ВКС, І т.о., не са съпоставили разрешенията в тях с изводите на въззивния съд и по този начин не са направили мотивирано изложение на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /второто от посочените определения по реда на изброяването им засяга практика по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК/. В приложението частните жалбоподатели не са посочили към кои от въпросите се отнасят цитираните определения. По Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС неправилно посочено от страните, като ТД № 4/2012 г. не е изложена обосновка на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и същото не е обвързано с конкретен въпрос. Искането да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като били допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК е правно несъстоятелно, тъй като тези нарушения не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК, не представляват основания за селектиране на частна касационна жалба. Цитираната съдебна практика не може да замести неизпълнението на задължението на частните жалбоподатели да посочат точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване.
Частните жалбоподатели не са обосновали приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на окръжния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2161, постановено в закрито съдебно заседание на 21.07.2014 г. по ч. гр. дело № 1619/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: