Определение №650 от 27.11.2015 по ч.пр. дело №4953/4953 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 650

София, 27.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 4953 /2015 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 48675 /16. 04. 2014 г. на О. С. чрез пълномощник адв. Л. Д. срещу определение № 3455/ 09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 1495 / 2014 г. на Софийски Градски съд, ТО, с което е отменено разпореждане от 03.01.2013 г. на Софийски Районен съд по ч.гр.д. № 62323/2012 г.,ІІ ГО, 53 състав за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК , с което длъжникът А. Д. се задължава да заплати на О. С. сумата 45 000 лв. главница,представляваща задължение по запис на заповед от 15.02.2009 г.,ведно със законната лихва за периода от 28.12.2012 г. до изплащане на задължението и разноски по делото и е обезсилен изпълнителен лист от 25.01.2013 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение и се иска се отмяната му. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, са изведени три материалноправни въпроса, за които жалбоподателят твърди, че е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със създадена задължителна практика на ВКС .
Ответникът по частната жалба А. Д. в писмен отговор, подаден чрез адв. О. Т. я оспорва. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съгласно т. 8 на ТР 4 №/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК, въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство не е „друго производство” ,свързано с исковия процес по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. То е самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото.Триинстанционно разглеждане законодателят е предвидил относно исковото производство и при изрично указване относно други производства, напр. чл.396 ал.2 ГПК за обезпечителното и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителното.В сега действащия ГПК заповедното производство замества това по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което също беше уредено съгласно чл. 244 ГПК /отм./ като двуинстанционно- ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК.След като заповедното производство е двуинстанционно , на основание чл. 274 ал.ІV ГПК не подлежат на касационно обжалване постановените в това производство определения, включително преграждащите. Не подлежат на касационен контрол заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК, отказите да бъдат издадени , актовете свързани с произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, каквото е и обжалваното определение за отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед по чл. 417 ГПК и обезсилване на издаден изпълнителен лист.
Частната касационна жалба като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
При този изход на делото на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 630 лв. за адвокатско възнаграждение.Заплащането им в брой е отразено в представения договор за правна защита и съдействие .
Поради изложеното, Върховният касационен съд , състав на III г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 48675/16.04.2014 г. от О. С. срещу определение № 3455 /09.02. 2015 г. по ч.гр.д. № 1495 / 2014 г на Софийски Градски съд, ТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4953 /2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на А. Д. сумата от 630 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top