О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 15.04.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 256/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез старши юрисконсулт П. Г., срещу въззивно решение на Врачански окръжен съд № 393, постановено на 09.08.2013г. по в.гр.д.№ 499/2013г., с което е потвърдено решение №91/12.04.2013г. по гр.д.№1415/2012г. по описа на РС [населено място] в частта, с която е уважен предявеният от К. Т. С. иск по чл.357 КТ във връзка с чл.188 т.2 КТ и е отменена като незаконосъобразна заповед № Н-383/30.10.2012 г., на управителите на [фирма] С., с която на осн.чл.195 ал.1 вр.чл.188 т.2 и чл.187 т.3 прел.1 и чл.187 т.10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание “ предупреждение за уволнение” .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като въззивният съд се произнесъл по обуславящ изхода на спора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. Счита, че такъв е въпросът : ” Следва ли въззивният съд да изследва доводи, които не са посочени в исковата молба?”. Посочва, че въззивното решение противоречи на Решение №239 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 799/2011г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е даден отговор на процесуалноправния въпрос кога съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност и по материалноправния въпрос служителят отговаря ли на изискванията да притежавано висше икономическо образование, специалност магистърска степен „Счетоводство и контрол”, когато има придобито висше икономическо образование по специалността „Организация на машинната обработка на икономическата информация”, както и на решение № 665 от 01.11.2010г. по гр.д.№242/09г. на ВКС, ІV ГО, с което по реда на чл.290 ГПК по процесуалноправния въпрос “за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца” Върховният касационен съд е приел, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. В изложението на касатора липсва обосновка в какво се състои твърдяното противоречие на въззивното решение с посочените актове на ВКС.
Ответната страна К. Т. С. в представен писмен отговор чрез адв. Ст.Стефанов от ВАК поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски в размер 300лв. съгласно приложенте списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че с оглед събраните доказателства по делото е безспорно установено, че ищецът работи в ответното дружество на длъжността “началник влак, пътнически превози” ПС-М., ПЦ М. при [фирма] [населено място] по безсрочен трудов договор; че със Заповед № Н-383/30.10.2012 на управителите на [фирма] С., на осн.чл.195 ал.1 вр.чл.188 т.2 и чл.187 т.3 прел.1 и чл.187 т.10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание “ предупреждение за уволнение” и му е удържано част от трудовото възнаграждение; че съгласно мотивировъчната част на процесната заповед дисциплинарното наказание на ищеца е наложено поради това, че същият на 02.09.2012г. е бил в превозна бригада на ПЦ М. и в частта от влака обслужвана от него, същият не бил проверил компютърните билети на 14 души /подробно описани №№ на билети/, с което не бил изпълнил задълженията си по дл. характеристика, с което бил нарушил чл.24 от Инструкция за началника на пътнически влак, което било нарушение на труд. дисциплина по чл. 187 т.3 и т.10 по КТ. Приел е също, че по делото не са представени доказателства коя част от влака е следвало да бъде обслужена от ищеца и коя от кондуктора, за да бъде вменено във вина на началник влака наличието на пътници с непроверени билети; че съгласно длъжностната характеристика на С., приложена в трудовото му досие, в чл.2 е посочено,че началник влака “контролира останалите членове на бригадата, не допуска пътуването на пътници с нередовни документи, контролира работата на кондуктора, а когато няма такъв – изпълнява неговите функции”; че работодателят не е представил доказателства, което е в негова тежест, кое е налагало началник – влака да проверява билетите на пътниците и в коя част от влака на 02.09.2012г.; че с оглед данните по делото работодателят преди издаване заповедта за дисциплинарно наказание не е направил пълно разследване на случая от 02.09.2012 г. след писмените обяснения на ищеца, а от доказателствата се установява, че дори да се приеме, че С. е имал задължение да проверява билетите на пътниците във влака на 02.09.2012 г., то той след гара Л. е бил ангажиран с неадекватното поведение на качили се във влака младежи, употребили алкохол, без билети и склонни да повредят имуществото Б.; че е бил притеснен, търсил е съдействие от сменния диспечер, видно от разпечатката на служебните им телефони, докато писмено диспечерът С. в преписката по дисциплинарното производство на С. е дал писмено сведение ,че не е търсен. Съдът е приел за установено и това, че е липсвала и транспортна полиция във влака на 02.09.2012 г, а след сигнал на телефон 112 , подаден от С. на гара С. са дошли нейни представители, но не е имало пряка намеса от тяхна страна срещу неадекватните пътници. При така приетото за установено съдът е обосновал извод, че С. по обективни причини на 02.09.2012г. след гара Л. не е могъл да изпълнява служебните си задължения, докато част от пияните младежи не са слезли на спирка Р. , а другите на спирка Ромча; че по отношение на представените билети към преписката на работодателя за налагане на дисц. наказание на С. се установява, че само един пътник е имал билет от гара Е. ,т.е. преди гара Л., а всички останали са след гара Л., поради което и дори и да е имал задължение началник влака да проверява билетите във влака, което не се установява като негово задължение от работодателя, то не проверяването само на един билет преди качването на пияните младежи на гара Л., е нарушение не кореспондиращо с наложеното тежко дисциплинарно наказание – “предупреждение за уволнение”. Съдът е счел за неоснователно твърдението на представителя на дружеството работодател, че видно от досието на ответника същият е бил многократно наказван за нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка е посочил, че наистина такива данни има в досието на С., но всичките наказания са заличени на осн.чл.197 ал.1 от КТ с изтичане 1 година от налагането им и не следва да се коментират в контекста по издаването на процесната заповед.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Поставеният в изложението въпрос ”следва ли въззивният съд да изследва доводи, които не са посочени в исковата молба” няма характеристиката на процесуалноправен въпрос, представляващ обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като е формулиран общотематично, а не в контекста на конкретни правни разрешения, процесуални действия или бездействия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. При отсъствие на обща предпоставка съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли са или не поддържаните допълнителни такива , в случая тази по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но наличието на последната не е и доказано от касатора. Това е така защото решенията, на които се позовава касаторът в изложението, са неотносими – същите касаят различни материалноправни и процесуалноправни въпроси и не съдържат произнасяне по поставения в настоящото изложение въпрос.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и надлежно удостоверени разноски в размер 300лв..
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 393, постановено на 09.08.2013г. по в.гр.д.№ 499/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], да заплати на К. Т. С. сторените в настоящото производство разноски в размер 300лв./триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: