О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 04.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 61/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. срещу решение на Благоевградски окръжен съд, постановено на 23.10.2012г. по в.гр.д.№ 704/2012г., с което е потвърдено решение №5806/16.07.2012г. по гр. д .№ 1177/2012г. на РС – [населено място]. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. П. К. против [община] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, за признаване уволнението за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на заповед №138 от 20.03.2012г. на Кмета на [община], с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.46а ал.3 ЗМСМА, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – Кметски наместник на [населено място], [община], и за осъждане на Общината да му заплати сумата 4200лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението от 21.03.2012г. до 21.09.2012г. ,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2012г., до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за нищожност, неправилност и необоснованост на решението, като се сочи, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че уволнението е законно, тъй като е допуснато нарушение на процесуалните правила и съдът не е разгледал едно съществено нарушение в уволнителната заповед, а именно, че е уволнен от длъжността “кмет на кметство”, а той е заемал длъжността “кметски наместник”. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК , тъй като по съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, липсва практика, а сериозността на последните е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [община] в представен писмен отговор, взема становище, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че основна характеристика на трудовия договор на кметския наместник е неговата срочност, установена от специалния закон /ЗМСМА/. Срочното правоотношение /до изтичането на мандата/ обаче не се прекратява с настъпването на посочения факт, а кметският наместник продължава да изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината или до прекратяването им предсрочно от кмета, който е назначил кметския наместник. След като в случая Кметът на [община] се е възползвал от дискреционното си потестативно субективно право да освободи Д. К., като прекрати едностранно и без предизвестие неговото трудово правоотношение на осн. чл.46а, ал.3 ЗМСМА, той е приложил правилно материалния закон. В тази връзка и правилно, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото е посочена точно нормата на чл.46, ал.3 ЗМСМА при тълкуването, дадено по-горе на същата. Тя е и материалното основание за това прекратяване. Съдебният контрол за законност на уволнението в този случай е допустим, но се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл.46а ЗМСМА. Заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен – съдържа правното и фактическо основание за прекратяване на трудовоправната връзка с кметския наместник, без да е необходимо кметът на общината да сочи конкретните си мотиви за предприетото уволнение, като липсва соченото от ищеца процедурно нарушение, касаещо формата и мотивите на заповедта. Във връзка с обстоятелството, че в процесната заповед освен чл.46а ал.3 ЗМСМА работодателят е посочил “и във връзка с чл.338 КТ”, въззивният съд е приел, че същественото за определяне основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, е текстовата част на заповедта, а не цитираната норма. Като текстова част е посочено в заповедта -предсрочно освобождаване без предизвестие от Кмета на [община], което съответства на нормата на чл. 46а, ал.З ЗМСМА, сочеща че кметските наместници са органи на изпълнителната власт в населеното място и те могат да бъдат освободени предсрочно без предизвестие от кмета на общината. Съобразно изложеното е счел уволнението за законосъобразно. Като правна последица от това е счел за неоснователни и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и за заплащане на обезщетение по чл.344,ал1,т.З във вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
На първо място, съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост или нищожност на въззивното решение, касационният съд следва да прецени, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е нищожно и неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл едно съществено нарушение в уволнителната заповед. Твърдението за нищожност е необосновано. В случая касаторът не сочи доводи , които да обосновават вероятна недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Дори да се приеме, че при разглеждане на делото от Благоевградския окръжен съд не са констатирани съществени нарушения, допуснати при издаването на уволнителната заповед, това обстоятелство има отношение към правилността на решението и би било основание за отмяната му и то само ако в резултат на него спорът е решен неправилно, а не за обезсилването му като недопустимо или за прогласяване на нищожността му. Следва да се има предвид, че нищожност на съдебен акт е налице само при постановяването му от ненадлежен орган или незаконен съдебен състав или когато с него е решен спор извън правораздавателната власт на съда, както и когато съдебният акт е неподписан или абсолютно неразбираем. Доводи в тази насока не са посочени от касатора, а при извършената служебна проверка не се констатира наличието на такива, респективно не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: Относно предпоставките за приложение нормата на чл.46а ал.3 ЗМСМА , са постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика и за точното прилагане на закона множество решения на ВКС , между които и Р № 293 / 23.04.2010 г. по дело № 272 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г . С тях е прието, че правоотношението между кмета и кметския наместник, което възниква по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, е от трудовоправно естество и спрямо него намират приложение общите правила, включително и процесуалният ред на КТ. Нормата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА урежда една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор – предсрочно без предизвестие от кмета на общината. Това уволнение е дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност.Съдебният контрол за законност на уволнението на кметския наместник е допустим, но се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл. 46а ЗМСМА. Уволнението по чл. 46а ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от мотивиране. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. Що се отнася до доводите за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Благоевградски окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендира присъждането на сторените такива в касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, постановено на 23.10.2012г. по в.гр.д.№ 704/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: